Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 157

Определената от него дата на заминаване го подтикна да направи още един, последен опит да превърне неуспешната мисия в успех.

Когато пристигна в жилището си на следващия ден привечер, той намери купчина писма, покани, бележки, които го чакаха. Той прегледа разсеяно някои от тях и ги захвърли. След вечеря щеше да провери дали имаше нещо, което да заинтригува вниманието му. Взе си с наслада вана, а после облечен само в домашен халат се настани пред едно от вкусните блюда на хазайката си. С пура в уста и чаша бренди той завърши чудесната вечеря. Към десет часа вниманието му отново бе привлечено от внушителната купчина върху махагоновото бюро и много скоро откри съобщението на Никол.

Той го прочете намръщен, а после още веднъж. Какво, по дяволите би могло да значи това? Имаше само една причина, поради която Никол би си позволила да използва името Ник. Тази причина беше капитан Сейбър. Бележката беше написана преди две седмици.

Като захвърли недопушената си пура нетърпеливо извика Хигинс. Много скоро след това отпътува към дома на Кавендиш Скуеър. За негово разочарование Никол не си беше в къщи.

— Госпожица Ашфорд, придружена от лейди Дарби и госпожа Игълстоун е на бал в семейство Алмак — беше отговорът на прислугата.

Проклинайки, Кристофър се втурна по стълбите. Слава богу, още нямаше единадесет. Удареше ли единадесет, портите на града се затваряха и не се правеше изключение за никого.

Кристофър се добра до дома на Алмак, точно минута преди да удари единайсет. Като сваляше в движение ръкавиците и шапката си той се втурна в балната зала. Погледът му нетърпеливо търсеше Никол. Лесно я откри, защото тя стоеше в един край на залата, заобиколена от тълпа поклонници. Голите й рамене имаха цвят на праскова, а червената й коса, огряна от светлината, добиваше огнени отблясъци.

Кристофър се вгледа в нея продължително. И тогава за пръв път с изненада си даде сметка, че Никол е нещо много повече от лекомислена съблазнителка, която против волята му се натрапва в неговите сънища. Неприятната мисъл, че се е държал с нея като глупак, отново го завладя. Но той бързо я прогони. И въпреки това, когато видя красивото лице на Никол, обърнато към стоящия до нея Робърт, който й се усмихваше и говореше весело, присви очи. Ноздрите му, яростно се разшириха и силна тръпка, премина през тялото му. Не му беше възможно да определи и да си даде сметка за чувството, което го завладя. Знаеше единствено, че силно желае да я държи в прегръдките си, знаеше, че иска да я отдалечи от Робърт.

Кристофър решително се отправи към Никол, точно в момента, в който Робърт я бе повел към кръга от танцуващи за започващия валс. С подигравателно пламъче в очите той се изпречи на пътя им и след учтив поклон каза:

— Танцът е за мен надявам се! — И преди Робърт или Никол да отгатнат намеренията му, той сграбчи Никол и я завъртя в ритъма на танца.

Внезапната му поява и докосването до познатото тяло, накараха сърцето на Никол да бие с къси отсечени удари, факт, който я ужасяваше, защото бе сигурна, че Кристофър ще го усети. Но когато видя дръзкото пламъче в очите му, впити в нея, тя не можа да потисне изблика на весел смях: