Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 156

Той реши, че щом веднъж раната му зарасне, ще направи един последен опит да открие Британските планове за Ню Орлианс.

Нае една къщурка до първи октомври, тъй като датата тринайсети септември бе определена от него и Джейсън за среща с капитана на кораба. Ако не успееше да открие нещо до определения срок, щеше да напусне страната с празни ръце.

Времето, което прекарваха с Хигинс в колибата минаваше бързо. Кристофър с всеки изминал ден ставаше все по-силен и здрав. Те прекарваха дните си в разходки по брега, той дори се опита да поплува в студената океанска вода. В следобедните часове Кристофър си почиваше върху скалистите възвишения над брега, а вечер спеше дълбоко след прекарания на открито ден. Единственото, което го обезпокои беше, че откри красивата вила, наемана от Робърт, когато той отсядаше в Брайтън.

Той реши да не мисли за това, като не желаеше да позволи мислите за Робърт да нарушат хармонията, в която се бе потопил.

Имаше много време за размисъл. Понякога лежеше на брега с часове, вятърът играеше с тъмните му коси и ги диплеше със същата нежност, с която браздеше вълните. Кристофър гледаше непрекъснато променящия се океан и мислите му често се връщаха назад. Той не изпитваше съжаление почти за нищо, но понякога разсъждавайки за младостта си си даваше сметка, че се е държал като глупак с Анабел и съжаляваше за начина, по който се бе отнесъл към Никол.

Мислите му за кратко се спираха при Никол. Независимо от всичко, той беше човек, комуто бяха чужди компромисите. Беше я потопил в дълбините на съзнанието си. Тя би трябвало да ми е благодарна, мислеше той със саркастично задоволство. С мен тя имаше толкова емоции и приключения, че биха и стигнали за цял живот. Когато я омъжат за скучен богаташ, наобиколена от дузина сополанковци, вероятно ще си спомни за мен с носталгия. Но какво значение имаше всичко това. След по-малко от месец той щеше да отпътува за Америка. Никол сигурно щеше да разсъждава върху дилемата на кого от многобройните си ухажори да даде ръката си и прекрасното си тяло.

Неочаквано пред очите му изникна ярък спомен за това тяло и той гневно установи, че неговото собствено е подвластно на спомена. Проклинайки скочи от мястото си и се хвърли във водата. Тя беше леденостудена и болката в ранената му ръка го накара да прималее. В крайна сметка здравият разум надделя и той се отправи към брега. Плуването в студената вода бе прогонило Никол далеч от мислите му и в този момент той вече мислеше за Саймън. С ужас разсъждаваше върху факта, как да поднесе новината на дядо си. Не можеше да изчезне просто ей така без дума. Щеше му се да се отърве от мислите за предстоящата раздяла, така както направи с ненавременните и нежелани мисли за Никол, но това беше въпрос, който трябваше да реши. Той нервно подхвърли едно камъче в прииждащата вълна и си пожела и неговите проблеми да могат да се решат така лесно.

Когато минаха две седмици Кристофър се улови, че мечтае да се завърне сред шума и тълпите на Лондон. Той и Хигинс бяха живели в усамотение твърде дълго.