Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 155

Потискайки тръпката на ужас, която премина по цялото й тяло, Никол се усмихна на младия човек, който седеше до лорд Линдли и попита:

— Истина ли е? Той действително ли ви плени?

Дженингс-Смайт отвърна на усмивката:

— О, да, капитан Сейбър от „Ла Бел Грас“ почти потопи моя кораб и бяхме принудени да се предадем. Отведоха ни на някакъв малък, мръсен остров, от който успях да се спася. Не беше затвор, просто бърлога на бандити.

По-изплашена отколкото показваше тя запита привидно безгрижно:

— А успяхте ли да видите този капитан Сейбър?

Дженингс-Смайт се намръщи, но като се поизпъчи отвърна:

— Е, само веднъж, но мога да ви уверя, че бих го познал веднага. Той не е човек, който лесно се забравя.

Никол беше безкрайно благодарна, когато Регина и госпожа Игълстоун се включиха в разговора.

Когато най-после успя да се освободи, тя забърза към стаята си. Единствената и мисъл бе да предупреди Кристофър. Като прецени, че не е удачно да му пише, реши, че е най-добре да му каже лично, и то веднага.

И точно в този момент тя с изненада си даде сметка, че след като Дженингс-Смайт е успял да избяга, то Алън също е могъл да го стори. Вълна на разкаяние и чувство за вина я заля. Докато беше тук в Лондон мислите и бяха заети изключително с Кристофър и тя рядко се сещаше за Алън. Възможността, той да е на свобода я изпълваше с радост, но предположението, че той може да е в Англия я плашеше.

„О, Алън, прости — мислеше си тя с болка, — но моля те, моля те, бъди някъде жив и свободен, някъде където и да е, но не и тук в Лондон.“

ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

Решението на Кристофър да отпътува за Съсекс не беше взето леко. Единствено в Лондон той можеше да открие полезна информация, но Лондон не беше най-подходящото място за възстановяване. Непрекъснатите визити на Регина и мисис Игълстоун, ежедневните посещения на дядо му, а и неговите приятели по-скоро щяха да попречат на възстановяването му, отколкото да му помогнат. Не, Лондон определено не беше подходящо място за някой, който имаше нужда от почивка и спокойствие.

И което беше още по-важно той си даде сметка, че през цялото това време е преследвал нещо несъществуващо. Беше лудост от тяхна страна да смятат, че ще открие нещо важно. И преди не разчиташе на голям успех, но се бе надявал, че все от някъде с малко късмет ще се появи нещо. Уви, всяка надежда си бе отишла и Кристофър стигна до тъжния извод, че е пропилял достатъчно време в Англия. Имаше толкова много неща, които би правил по-добре и по-успешно в Ню Орлианс, отколкото тук в Англия. Това беше трудно решение, но вече бе взето. Ако трябваше да се върне в Ню Орлианс, то беше необходимо да намери подходящо място за отпътуване — Съсекс, например.

Раната на Кристофър беше чудесен претекст да напусне града и никому не би се сторило чудно, че желае да прекара няколко дни на спокойствие.