Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 154

Кристофър би го промушил ако можеше. Раната му не бе така лека както изглеждаше на пръв поглед. Количеството кръв, което губеше, беше обезпокоително. Кетълскоуп бе извадил носната си кърпичка, опитвайки се да го превърже. Кристофър се изправи и с нисък, плътен глас каза:

— Ще живея. За твое нещастие.

Кетълскоуп рязко вдигна поглед, но Робърт вече се отдалечаваше, говорейки загрижено:

— Трябва да намерим лекар. Анджело, има ли наблизо хирург. Племенникът ми трябва да бъде прегледан веднага!

Пренебрегвайки молбите на останалите да не мърда, Кристофър отиде да се преоблече.

Лекарят намръщено и в мълчание прегледа дълбоката прорезна рана в ръката на Кристофър. След като смени превръзката, мрачно заяви, че няма нищо опасно и след няколко седмици всичко ще се оправи.

Той поръча на Кристофър да сменя превръзката два пъти дневно и в продължение на няколко дни да я прикрепя с превръзка през рамото, за да не се отвори. След това прибра всичко в кожената си чанта и си тръгна.

Робърт промени изцяло изражението си. Никой не поставяше под съмнение привидната му тревога и веднага след като Кристофър си тръгна, придружен от двамата си спътници, инцидентът беше забравен.

Вестта за раняването на Кристофър достигна до Кавендиш Скуеър предиобед. Когато Никол я чу неочакван спазъм сви сърцето й. В един кратък миг й се стори, че самата тя има вина за всичко това. Но след това се успокои, че вероятно е било злополука. Единственото, за което си даде сметка, бе факта, че Кристофър все още я вълнуваше, независимо дали това й харесваше или не.

Лорд Саксън незабавно отиде на Райдър Стрийт, за да се осведоми за своя внук. Робърт му бе поднесъл новината, заедно със своите извинения. Но последвалата бурна сцена доказваше без съмнение, че лорд Саксън вини сина си за нещастния инцидент.

Кристофър лежеше отпуснат в леглото си, когато дядо му пристигна. Той беше пребледнял от загубата на кръв, а очите му горяха трескаво. Като видя, обаче, загрижеността на стария човек, той се стегна и му отправи ленива усмивка.

— Каква глупост — каза той, налучквайки най-точния тон на съжаление. — Не знам кой от нас е по-голям глупак? Дали Робърт, защото не разбра, че наконечникът му е паднал или аз, задето бях толкова непохватен.

Безгрижието, с което бяха произнесени тези думи, потуши страховете в душата на стария човек. Това, че Робърт го бе атакувал умишлено бе последното нещо, което Кристофър искаше дядо му да разбере.

Същата сутрин по време на закуската мисис Игълстоун припомни за посещението, което щеше да им направи лорд Линдли.

Никол направи физиономия. Тя бе забравила, за това, а и не бе много сигурна, че иска да окуражава лорд Линдли в неговите домогвания. Независимо от това, когато той и неговия придружител бяха въведени в стаята, тя поздрави и двамата мъже учтиво.

Лорд Линдли беше срамежлив млад човек, но тази сутрин беше особено ентусиазиран — причината за това беше господина, който го придружаваше.

— Искрено се надявам да ми простите, че доведох Дженингс-Смайт със себе си — каза той. — Дженингс току-що се завърна от Америка и се опитвам да го накарам да се почувства у дома. Знаете ли, той е герой. Вярно е! Преди една година неговият кораб беше атакуван от небезизвестния капитан Сейбър и Дженингс беше похитен. Само благодарение на своята изобретателност, той неотдавна успя да се спаси.