Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 153

— Справяш се добре с шпагата за новак — подигравателно подхвърли Робърт, чиято ревност го подлудяваше.

Кристофър му отправи студен поглед.

— Как би могъл да знаеш дали съм новак? Смятам, че се справих много добре.

Робърт сви рамене и небрежно се протегна за една от многото шпаги, подредени до стената.

— Без съмнение приложи един-два салонни трика, но аз, уважаеми племеннико, съм убивал на дуел.

— Как? — попита Кристофър подигравателно. — С удар в гърба?

— Проклет да си! — изруга Робърт през зъби. Без да обмисли действията си, той свали наконечника от върха на рапирата и без задължителното „En garde“ атакува Кристофър.

Гъвкав като пантера, Кристофър с лекота парира неочакваната атака на Робърт. Посипа се порой от мощни удари, но Кристофър ги отбиваше бързо. Когато стана ясно, че Робърт смята да продължи тази неравна схватка, Кристофър отбеляза с равен глас:

— Наконечникът на рапирата ти е паднал или не си забелязал?

Робърт се усмихна.

— Наистина ли? Съжалявам, но ми се струва, че не разбирам за какво говориш.

И той отново нападна остро. Кристофър успя да отклони острието на шпагата ловко.

— Трябва да положиш повече усилия, чичо. Или имаш преимущество единствено пред по-слабите и по-глупавите?

— Кълна се, че ще съжаляваш за думите си! — изсъска Робърт.

— О, може би отново среща с комисията или този път имаш нещо по-достойно на ум?

Кристофър хладнокръвно разсъждаваше върху ситуацията. Беше невероятно Робърт да се е забравил дотолкова, че да се опита да го убие пред толкова много хора. Но явно имаше нещо, което изкарваше този човек из релси. Той погледна към оживената група в другата част на залата, но в момента никой не им обръщаше внимание. Можеше да извика за помощ, но в мига, в който тази мисъл се появи той я отклони — гордостта не му позволяваше да стори това.

Докато битката се водеше Кетълскоуп внезапно изкрещя:

— Боже мой, мистър Саксън, наконечникът на шпагата ви е паднал. Внимавайте!

Кетълскоуп мързеливо наблюдаваше една муха, когато лудешкото темпо на схватката между Кристофър и Робърт привлече вниманието му. Понякога се случваше така, че наконечниците на рапирите падат и Кетълскоуп предположи съвсем невинно, че именно така се бе получило. Така смятаха и останалите мъже, които сега наблюдаваха съперниците.

Смятайки, че Робърт ще спре своята атака при това положение, Кристофър свали гарда си. Робърт не можа да устои на примамливата възможност и нанесе неочакван удар. Бързата реакция на Кристофър отклони посоката му, но отбивайки острието то остави кървава следа върху ръката му.

Кетълскоуп дойде първи, след него Бъкли, а скоро всички се събраха разтревожени около Кристофър. Всички без съмнение смятаха, че това беше злополука. Ужасна случайност, която би могла да сполети всеки. Изглеждаше така, сякаш Робърт, несъзнаващ факта, че рапирата му е без наконечник бе завършил своята атака. Възползвайки се от ситуацията той захвърли шпагата настрани и с ужасено изражение на лицето извика:

— О, Боже! Нямах представа! Лошо ли си ранен?