Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 149

— Ние във война ли сме с Америка?

Отчаян, Кристофър се сопна:

— Да, вече две години!

В средата на август Кристофър беше готов да признае неуспеха си. Беше прекарал в Англия близо пет месеца и имаше хиляди подозрения. Беше дочул хиляди слухове и шушукания, но нямаше доказателство! Тази мисъл отекваше в съзнанието му със силата на топовен гърмеж.

ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА

През всичките тези месеци Никол непрекъснато убеждаваше себе си, че каквото и привличане да бе съществувало между нея и Кристофър то бе напълно изчезнало. Сега, при срещите си с него, тя не губеше самообладание. Ако сърцето й все още се разтуптяваше, когато очите им се срещнеха неочаквано, тя си казваше че и това ще отмине.

До голяма степен заслуга за тази очевидна промяна имаше и Робърт Саксън. Той беше забавен и изискан не по-малко от Кристофър, а това я интригуваше.

Още повече, че той се явяваше едно желано избавление от страстните й ухажори. Беше съблазнително недостъпен и сдържан, но в същото време изкусно даваше на Никол да разбере, че е обект на неговите желания.

Никол харесваше компанията на Робърт. Саркастичните му забележки я караха да се смее, а блясъкът на зелените му очи караше кръвта и да се движи по-бързо. Тя се улови, че мечтае за неговите целувки.

И ако намираше Робърт привлекателен, то тя съвсем умишлено не отблъскваше до край Едуард.

Никол нямаше намерение да се поддава на привидното му очарование, но и нямаше намерение да го гневи. От детството си спомняше твърде добре подлите му средства за отмъщение.

Отегчена от превземките му и баналните разговори, нямаше нищо чудно, че с облекчение прие по-изисканото и далеч по-вълнуващото ухажване на Робърт Саксън. С Робърт тя не се чувстваше нащрек. В погледа му се четеше обещание, което караше Никол да усеща с всичките си сетива своята женственост. Очарователен, но и безсрамен също, помисли си тя в онази вечер, когато бяха във Вауксхол Гардънс. Той много умело успя да я отдели от компанията на мисис Игълстоун и лейди Дарби и я поведе надолу по една от многото лъкатушещи пътечки, предлагащи уединение.

Тази вечер тя изглеждаше изключително привлекателна в своята бяла прозирна рокля, а косите и — облак от нежни къдрици, покриваха млечнобелите рамена. Ръката й отпусната, лежеше меко в силната длан на Робърт, а очите й с цвят на топаз, искряха, когато весело подхвърли:

— Това е доста самоуверено. Държиш се, бих казала неуместно. Лейди Дарби ще се разяри.

— Щом ти не намираш нищо осъдително в това, всичко друго няма значение — отвърна Робърт.

Лунната светлина подсилваше мекия блясък на нишките сребро в тъмните му коси и изглеждаше изключително елегантен в черната си дреха.

— О, нямам нищо против — отвърна Никол чистосърдечно. — Понякога се чувствам толкова ограничена, че ми се ще да крещя. Не мога да разбера, защо не можем дори да се разходим без придружител. Толкова е нелепо.

Никол беше привикнала към свободата, свобода, която би учудила всички, които я познаваха в момента. Тя ненавиждаше постоянното надзираване както от страна на лейди Дарби, мисис Игълстоун, така и от страна на камериерката. Не беше възможно да се разходи сама из Хайд Парк, да отиде сама до библиотеката или дори на шивач.