Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 150

Наблюдавайки съблазнителното й, вълнуващо лице, Робърт почувства как сърцето му затуптя и без да мисли нежно придърпа Никол в прегръдките си. Като погледна към нея видя объркване и притеснение, изписани на лицето й. Той каза нежно:

— Придружителките са извънредно необходими за красиви, млади жени като теб, скъпа моя. И те никога не трябва да те изпускат от погледа си, защото всичките им страхове ще се оправдаят. — И съвсем умишлено я целуна. Това беше изследваща целувка, която по никакъв начин не приличаше на настойчивите и необуздани целувки на Кристофър. Беше много приятна. Срамежлива усмивка се появи на устните й и тя попита плахо:

— И какво толкова лошо има в това?

Робърт смяташе, че може да се контролира, но нежната приканваща мекота на устните и го накара да се забрави. Той прошепна:

— Защото води до това.

Той я сграбчи страстно в прегръдките си, притисна устни да нейните.

Никол се вкопчи инстинктивно в него. Мъката в нараненото й сърце се топеше и то отново затуптя с нов ритъм, събудено за живот от упоителните целувки на Робърт. Той я целува дълго. Очите му, потъмнели от страст, излъчваха дълбока и омайваща нежност. Той се отдръпна от нея за момент. Втренчи се в прекрасното младо лице пред себе си и като дишаше тежко с плътен глас прошепна:

— Обичам те, Никол. Обожавам те, скъпа моя!

Притегляйки я още веднъж към себе си, той покри лицето й със страстни целувки. Така ги свари Регина. Шокирана най-напред, а след това вбесена, тя гледаше втренчено вплетените в прегръдка тела. Секунди по-късно закрещя гневно:

— Полудял ли си, Робърт? Какво значи всичко това?

Двете тела се отделиха едно от друго неохотно. Никол, замаяна от факта, че мъж като Робърт, толкова красив и изискан е влюбен в нея, гледаше към Регина с нищо невиждащ поглед, а Робърт с усмивка на задоволство се обърна към нея и каза успокояващо:

— Скъпа моя лельо, знам че това е доста необичайно, но Никол и аз…

Регина, чието лице предвещаваше буря, остро го прекъсна.

— Веднага ще си поговорим с теб! Никол, ти незабавно се върни при лорд Саксън и мисис Игълстоун. С теб ще разговаряме веднага щом се върнем у дома. Ти много ме разочарова, госпожице. А сега, тръгвай!

Омаята рязко отстъпи място на реалността. Вдигайки високо глава Никол се приготви за битка, но Робърт меко и каза:

— Върви, скъпа моя. По-добре ще бъде аз и лейди Дарби да обсъдим това помежду си.

Като отправи многозначителен поглед към лейди Дарби, Никол изчезна по пътеката. Тя едва се бе скрила от погледа им, когато Робърт се обърна студено към леля си.

— Беше ли необходимо да говориш с такъв тон на бъдещата ми съпруга?

Удивлението накара Регина да отстъпи крачка назад:

— Твоята бъдеща съпруга?

— Да. Все още не съм говорил с баща ми, което може би трябваше да сторя, но не вярвам да има някакви възражения — обясни Робърт нетърпеливо. — И ако това е твоето желание, първо ще разговарям с него, преди да се доближа отново до Никол. Смятам да се оженя за нея и имам основания да вярвам, че тя ще се съгласи.