Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 148

През май се състоя бала, на който Никол бе представена на обществото. Той бе приет като събитието на годината. Посети го дори принцът регент, чиято корсет запука обезпокоително, докато се навеждаше над ръката на Никол. Никол беше блестяща: беше с рокля от бял сатен, обшита със злато. На шията й проблясваха перли. Огнената й коса беше вдигната във висока прическа и тя се превърна в най-възхитителната и омайваща млада лейди на сезона през тази година. Успехът й беше пълен.

Естествено, Кристофър също беше там, но тази вечер той не беше част от кортежа й. Покани я на един жив, народен танц, преди дискретно да се оттегли в залата за игра на карти.

През май на политическата сцена се появи Уелингтън като британски посланик в Париж и най-после Албърт Галатин получи правомощията си като член на мирната делегация.

През юни Кристофър получи първото от кодираните писма на Джейсън Савидж. След като го огледа удоволствието му се стопи. Прочете за арестуването на Пиер Лафит през април. Кристофър се зачуди как бе реагирал Жан на този арест, но после повдигна рамене — новината беше остаряла с месеци и той беше на цял океан разстояние.

Една тревожна мълва, че двадесет и пет хиляди британски войници отплават за Америка, накара Кристофър отново да се срещне с Галатин. Срещата беше мрачна. После Галатин уведоми Кристофър, че го оставя да действа сам, тъй като се налага да замине обратно за Америка.

Никол продължаваше да бъде кралица на красотата през този сезон. Нито едно модно събиране не беше пълно, докато не пристигнеше тя. Едуард и Робърт си съперничеха за ръката на младата наследница и не останаха незабелязани. В клубовете джентълмените залагаха на евентуалния победител. Залаганията се увеличиха, когато кръгът на най-явните обожатели на Никол се увеличи с наследника на едно херцогство. Дори Кристофър с язвителна усмивка заложи на херцога.

Седмиците минаваха без Никол и Кристофър да се срещат. Ако го направеха случайно, то тогава се разминаваха с безразлични усмивки, продължавайки да водят личната си битка.

Най-после, на 8 август 1814 мирните преговори в Гент започнаха. Въпреки това Кристофър беше по-разтревожен от всякога. Беше убеден, че британците планират нападение над някой главен град на Америка, но не беше сигурен, че това щеше да бъде Ню Орлианс.

Една вечер, когато беше в изключително понижено настроение, един от нарочно избраните му приятели от армията, капитан Вакли намекна, че прехвърлянето на войски с кораби не е за мощната офанзива на Големите езера, а за истинска битка в Ню Орлианс. Кристофър прикри вълнението си и се усмихна безгрижно:

— Какво ме интересува, приятелю? Аз съм тук, в Англия. Още едно питие?

И така Кристофър прекарваше вечерите и нощите си в пиене сред цигарен дим с надеждата, че може да научи нещо, свързано с поставената му задача. Беше си създал кръг от доста влиятелни приятели. Познаваха го и го уважаваха на много места.

Дядо му с нищо не му помогна, когато Кристофър му поднесе тази тема. Саймън го погледна с изненада и попита: