Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 151

— И грешиш — отвърна Регина с леден тон.

Изправи се гордо и каза:

— Има споразумение между Кристофър и Никол, и твоят баща вече даде съгласието си за техния брак.

Това беше безцеремонна лъжа, но Регина никога не позволяваше такива дреболии да я спрат. Тя беше решила, че Никол и Кристофър трябва да се оженят и нищо не можеше да я разубеди. Лицето на Робърт потъмня от болка и гняв.

— Това не е вярно — изкрещя гневно той. — Защо, кажи ми защо това конте не се е появявало тук през цялото лято. Аз единствен бях до нея и аз съм този, който тя е избрала. Мен, а не него!

Регина изглеждаше почти отегчена.

— Скъпи ми, племеннико, това няма нищо общо. Ако си решил да се занимаваш с момиченца по-малки от собствената ти дъщеря, това си е твоя работа. Никол Ашфорд обаче забрави, тя не е за теб. Тя ще се венчае за Кристофър, запомни това.

Омраза проблесна в очите му и устните му изтъняха в разкривена, грозна усмивка. Робърт се поклони отсечено.

— Ще видим, скъпа леличко, ще видим!

Регина го наблюдаваше, докато той сърдито се отдалечаваше. Робърт щеше да създава неприятности. Колко жалко, мислеше си безстрастно, че си беше избрал Никол. Но след това безгрижно сви рамене. Един провал щеше да му се отрази добре. А за да не се провалят нейните планове тя трябваше да се заеме със Саймън незабавно. Трябваше той да бъде убеден да потвърди тази история с брака. Надяваше се да не бъде непохватен.

Саймън се справи добре, въпреки че за момент той изплаши Регина. През останалата част от вечерта тя се държа с хладна учтивост към Никол. За мисис Игълстоун и лорд Саксън никак не бе трудно да се досетят, че нещо се бе случило.

Когато се прибраха вкъщи, Никол незабавно бе изпратена в стаята си. Преди да си пожелаят лека нощ по-възрастните членове на групата се настаниха в синия салон за кратък разговор. Регина им разказа всичко, включително и съчинената от нея история. Възклицание на изумление се чу от мисис Игълстоун, узнавайки за непростимото поведение на Никол. Останалата част от историята на Регина бе приета с изненада.

След като сестра му спря да говори Саймън не каза нито дума. В следващите няколко мига той като че ли беше заинтригуван единствено от своето бренди с цвят на кехлибар.

Когато най-после вдигна поглед изпод гъстите си черни вежди, той се втренчи в нея и тихо я попита:

— Ще спреш ли някога да мислиш, че хлапачката ще предпочете Робърт пред Кристофър?

Ужасена Регина му кресна:

— Саймън! Не искаш да кажеш, че предпочиташ да видиш Никол омъжена за Робърт. Не искам да те наранявам, знам че той ти е син, но не можеш да отречеш, че се държеше ужасно с първата си жена. Често си мисля, че тя умря само, за да се спаси от него!

Саймън кимна. Той не хранеше никакви илюзии по отношение на най-малкия си син, но почувства, че трябва да каже няколко думи в негова защита.

— Робърт не искаше да се жени за това малко бледно същество. Аз настоях. Това беше… — каза той с болезнена усмивка. — Аз го насилих, като смятах, че го правя за негово добро. — Лицето му внезапно се изпълни с тъга и болка. Той погледна към мисис Игълстоун и каза: