Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 147

Тя с болка затвори очи и се помоли страстно: „О, мили Боже, нека нещата между нас се уредят. Нека да живея без тази преследваща ме сянка. Моля те!“

Тя изтича към леглото си и се захлупи по очи на него. Заудря с юмруци копринената покривка. Мразеше Кристофър за това, което правеше с нея… мразеше властта му над нея, заключи тя с яд. Мразеше го, защото беше събудил у нея могъщото чувство, наречено любов и после небрежно го беше захвърлил обратно в лицето й… мразеше го, понеже събуждаше такова силно желание, че можеше да я доведе до тези неописуеми дълбини на удоволствието.

Но Никол беше жена със силна воля, която не си губи времето с неща, които не може да промени. Той не е единственият, който може да бъде вбесяващо безразличен. Един ден и аз ще бъда същата, един ден, мрачно се закле тя, ще бъда цяла и имунизирана за неговия фалшив чар. Ще го направя!

Стаите, които Хигинс беше огледал, срещнаха одобрението на Кристофър. Следващата седмица той вече не живееше в дома на Саксън и беше доволен, че се е измъкнал от орбитата на Никол.

Измъчваше го мисълта, за начина, по който я беше изоставил в оранжерията и отчаяно се бореше да стане безразличен към чувствата, които съществуваха между тях.

Виждаше се със Саймън в един от клубовете или го придружаваше на партита и разходки. Разбираше кога дамите не са вкъщи и тогава се отбиваше на Кавендиш Скуеър, без да се бои, че ще се види с Никол. Ако случайно се срещнеха, той успяваше да каже изискваните от етикета слова, преди да си отиде.

Регина, която както и останалите не знаеше какво се беше случило, не можеше да си намери място от яд. Кристофър се изплъзваше като призрак. Тя забеляза, за свое още по-голямо разочарование, че винаги, когато Никол отсъстваше от къщи, отишла или на шивачка или на езда с Робърт или Едуард, Кристофър се появяваше. Щом Никол я нямаше той прекарваше часове с дядо си или със самата нея и мисис Игълстоун. Без значение колко често се опитваше да ги срещне, забавяйки заминаването му или опитвайки се да разбере кога щеше да ги посети отново, той винаги я надхитряше и нищо чудно, че беше бясна.

Когато Регина, притисната до стената, започна да описва достойнствата на Едуард Маркъм, подхвърляйки лукаво, че изглежда Никол доста го харесва, Кристофър пресече по-нататъшните й обяснения като промърмори незаинтересовано:

— Наистина ли?

Като видя, че с Едуард няма да постигне нищо Регина веднага изигра втория си коз. Обяви Робърт, когото самата тя ненавиждаше за възможен кандидат за ръката на Никол. Но Кристофър изобщо не изглеждаше трогнат.

Всъщност Кристофър се отбиваше на Кавендиш Скуеър не по-често от стриктните изисквания на етикета. Живееше в удобното си жилище на Райдър стрийт, разширяваше приятелския си кръг и водеше живот подобен на много млади аристократи в Града.

Така изминаха седмици и месеци, докато Никол зае своето място в обществото. Кристофър прекарваше дните и нощите си сближавайки се с военните. Слушаше внимателно за всяка мълва.