Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 131
Шърли Бъзби
Саймън го изненада, като каза безгрижно:
— Прави, каквото си щеш. Вече си голям и няма да се меся. Надявам се, че често ще се отбиваш?
— Можеш да бъдеш сигурен. Ако нямаш нищо против, ще отида да се консултирам с агента си за намирането на подходящо жилище.
— Нямам нищо против, въпреки че се съмнявам, че имаш нужда от такова. Благодарен съм ти, че поне ми оставяш младата Никол и Лети. Много се привързах към това дете. Благодаря на бога, че не се е метнала на майка си. Истинско удоволствие е да гледаш това сладко същество. Но Регина ще ни побърка с нейния бал и ти си прав, че бягаш. И аз щях да го направя, ако това не беше моят дом.
Като се разсмя на думите на дядо си, Кристофър подхвърли:
— Ела с мене, а?
— Не, няма да избягам от Регина.
Кристофър огледа възрастния мъж. Усети прилив на обич и изведнъж съжали за всички лъжи. Но нямаше връщане назад. Той каза весело:
— Е, ако ти стане много, знаеш, че вратата ми е отворена за теб. А сега ми кажи защо писа на Робърт, без да ме уведомиш?
Саймън малко се притесни, но изрева:
— Това си е моя работа, млади хулиганино.
Кристофър помълча малко и после попита:
— Случайно да си писал на някой друг, без да сметнеш за необходимо да ми кажеш? Може би на Маркъм? — измърка той.
Саймън отговори гузно:
— Всъщност, да! Да писах им!
— И не си помисли, че би ме интересувало? Че бих искал да съм подготвен? — сряза го Кристофър с блеснали от възмущение очи.
— Аз съм подготвен! — изрева Саймън. — И аз съм единственият, който трябва да бъде! — И тъй като Кристофър продължаваше да го гледа намръщено, Саймън каза с по-спокоен тон: — Няма причина да притесняваме дамите. Те само ще се тревожат и нищо няма да могат да направят. Когато пристигнат Маркъм и палето му, аз ще се погрижа за тях. Ще видиш дали няма да го направя!
Кристофър забеляза причинения от вълнението блясък в очите на Саймън и омекна.
— Това ти доставя удоволствие! — обвини го Кристофър, готов да се разсмее.
Гледайки намръщено внука си, Саймън отговори след секунда:
— Може би — призна той. После с лице на истински двуличник каза тъжно: — Толкова малко удоволствия има човек на моята възраст, а ти ми ги отказваш.
Този път Кристофър се разсмя.
— О, не, дядо! Имаш благословията ми да се забавляваш, особено, когато това е свързано със семейство Маркъм.
Нямащи представа, че на тях се гледа с присмех, семейство Маркъм се подготвяха за появата си на Кавендиш Скуеър. За голямо учудване, след пристигането им в Лондон, Едуард изведнъж реши, че няма да придружи родителите си до дома на лорд Саксън. Много по-хитър от Уилям и Агата, той правилно бе преценил, че лорд Саксън нямаше намерение да остави Никол в ръцете им. Представи си и възможната конфронтация — Лорд Саксън хладен и арогантен, а баща му беснеещ, докато майка му сигурно щеше да изпадне в поредната истерия. Не, каза си той, като потръпна, нямаше да отиде с тях.
Щеше да остави родителите си да свършат черната работа, да обиждат и заплашват, а той щеше да се направи на загрижен братовчед и да подмами Никол.
Уилям и Агата не бяха особено притеснени от нацупената му физиономия. В петък сутринта Уилям и Агата отидоха в елегантната къща на Кавендиш Скуеър. Бяха посрещнати от изключително високомерния Туйхъм. Саймън го бе инструктирал да си вири носа, колкото си иска, така че той ги огледа с пренебрежение от горе до долу и каза надменно: