Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 133

Тя ахна от изненада и при този звук Уилям и Агата, които ядно си шепнеха, вдигнаха погледи.

На тях им отне повече време, за да осъзнаят, че високата, красива млада жена, облечена в стилна рокля от френска батиста в лавандулов цвят беше племенницата им. От нея се излъчваше грация и елегантност и това ги накара да замлъкнат. В този момент Никол разбра, че петте години не ги бяха променили. Агата беше още по-дебела, с още по-изрусена коса и отново бе облечена в неподходяща за нея рокля. Лицето на Уилям беше още по-червено, косата му оредяла, а коремът му още по-голям.

Като зяпаше елегантната млада жена на стълбището Уилям направо побесня. Той осъзна, че няма да е така лесно да я накарат да им се подчинява. Тя очевидно вече не беше дете и нямаше да позволи да правят с нея каквото си поискат. Мисълта, че щеше да се наложи проверка на състоянието на имотите и парите й, направо го влуди. В този пристъп на ярост той изпсува и се втурна по стълбите.

Сграбчил с все сила ръката на Никол, той се опита да я смъкне надолу по стълбите.

— Ти ще дойдеш с мене, мис! Веднага! Как си позволи да избягаш и да ни направиш за смях! Неблагодарно змийче! Обещавам ти, че ще съжаляваш за всичко. Тръгвай!

След като премина първоначалното й учудване, Никол побесня и като извиваше китката си в ръката му, се опита да се освободи. Изведнъж забравила всички предписания за добро държание, наливани в главата й от мисис Игълстоун, тя изсъска:

— Пусни ме, гаден червей, или ще ти насиня зъркелите!

Смаян от факта, че подобни думи излизат от устата на образец на благовъзпитана, млада дама, Уилям отпусна хватката си и Никол, без да се помайва му залепи един плесник и здраво го ритна в пищяла.

Уилям изрева от ярост и болка, сграбчи я за раменете и брутално я разтърси.

— Защо го направи, малка кучка? Ще те…

Саймън току-що беше махнал с ръка на Туикъм да ги доведе в кабинета му, когато яростния възглас на Уилям завибрира из въздуха.

Звукът подтикна Саймън към действие. Като се движеше с бързината на човек на половината на годините му, той отстрани безмълвния Туикъм и бързо закрачи по коридора. Като видя, че Никол се бори с човек, когото смяташе за най-долен червей, буйният му нрав експлодира.

— Как смееш! Пусни я веднага, мошенико! — изрева той с разтреперан от гняв глас. Очите му хвърляха златни искри, докато напредваше по коридора. — Как се осмеляваш! — прогърмя отново гласът му, разнасяйки се из цялата къща. Това накара слугите да притичат, а също и Регина.

Регина спря на горната площадка на стълбището и с един поглед схвана положението. Знаеше, че брат й не понася намеса и затова задържа езика зад зъбите си.

Уилям, разбрал, че е преминал всякакви граници, успя да изфабрикува мазна усмивка, докато Агата бързо изпадна в истерия. Тя стоеше по средата на фоайето и бръщолевеше извинения.