Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 130

— Хъм! Е, момчето ми, изглежда си във форма. Въпреки това не очаквах да те видя до следващата седмица.

— Съмнявам се! — отвърна Робърт с мрачна усмивка. — Трябва да си знаел, че любопитството ми, свързано с пристигането на Кристофър веднага ще ме доведе тук. Не се случва всеки ден някой да възкръсва от мъртвите и да се завръща в наследственото имение.

От присъстващите в стаята единствено Кристофър долови враждебната нотка в гласа му.

По-късно Кристофър потърси дядо си, но старият хитрец беше изчезнал в клуба си.

Лежейки в леглото тази нощ, той отново и отново прехвърляше в ума си разговора с Робърт. Беше сигурен, че Робърт продължаваше да го мрази. Кристофър се мяташе и се измъчваше не само от старите спомени, но и от сцената, по време на която Никол се усмихваше на Робърт. Тази сцена го изваждаше от равновесие до такава степен, че не можеше да различи Никол от Анабел.

„О, господи! Аз съм луд — мислеше си с болка той. — Луд съм, че позволявам на миналото да разруши живота ми.“

Кристофър не беше единственият, който не можеше да заспи. Саймън беше много притеснен от конфронтацията между сина и внука си. Беше наясно, че зад учтивите им думи се крие нещо опасно. Но какво можеше да очаква? Нима смяташе, че Кристофър ще се хвърли на врата на Робърт? Подозираше, че Робърт има пръст във внезапното изчезване на Кристофър, но нямаше доказателства. И какво щеше да постигне, ако подозренията му се потвърдят? Щеше да разбере, че синът му е още по-черен, отколкото го смяташе? Щеше ли това да го направи щастлив?

Един баща не можеше да желае злото на поколението си, затова Саймън отхвърли тези мисли, успокоявайки се, че Кристофър се е върнал.

На другата сутрин Кристофър помоли дядо си да поговорят насаме. Саймън бе очаквал това, с готовност поведе внука си към кабинета. Затвори вратата и сърдито настоя:

— Какво има? Какво толкова те гризе, та дори не ме оставяш спокойно да закуся?

Понеже знаеше, че Саймън се беше нахранил половин час преди това, Кристофър не обърна внимание на оплакването му. Бързо и точно той обясни какви са намеренията му.

Саймън се вкамени от чутото и бавно повтори:

— Искаш да се преместиш? Да имаш собствен апартамент?

Точно това имаше предвид Кристофър. След тази тежка нощ той бе стигнал до това решение. И дума не можеше да става да остане при Саймън. Имаше си работа. Ако искаше да постигне нещо и да изпълни задачата си, се нуждаеше от свобода. Шпионите, мрачно бе решил той, работят най-добре в сянка. Но имаше още една причина за това му желание. Не искаше повече да вижда Робърт наведен като граблива птица над ръката на Никол. Това прекалено много му напомняше за Робърт и Анабел. Самата Никол против волята му присъстваше в сънищата му и близостта й предизвикваше копнеж. Не беше специалист в борбата с изкушенията и смяташе, че е по-добре да се отдалечи от изкусителката си. Беше направил всичко, което бе необходимо за завръщането й в Англия. Повече не носеше отговорност за нея. Каквото и да е имало между тях, беше минало. Беше мъртво.