Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 132

— Ако изчакате, ще проверя дали господарят приема тази сутрин.

Той ги остави прави в преддверието и с високо вдигната глава тръгна по коридора. Като намери Саймън сам в столовата той му каза със заговорнически блясък в очите:

— Пристигнаха, сър! Оставих ги да чакат в преддверието.

— Ха! — изсумтя Саймън със задоволство и в очите му блесна готовност за битка. Той замислено огледа Туикъм. — Мислиш ли, че можем да ги оставим да чакат повече от тридесет минути?

Много доволен от факта, че господарят му беше така жизнен, както не беше го виждал от години Туикъм позволи на педантично строгото си изражение да се поотпусне…

— Да, сър, мисля, че около тридесет минути ще са достатъчни. Джентълменът вече е някак нетърпелив. До тогава хубавичко ще побеснее!

Потривайки ръце от радост, Саймън отбеляза:

— Знам, Туикъм, много ще се забавлявам! По дяволите, много се радвам, че внукът ми си дойде у дома! Не съм спортувал така от години!

ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА

Докато семейство Маркъм чакаше в преддверието с нарастващо раздразнение, Саймън седеше в едно кресло и се наслаждаваше на мислите за предстоящата среща. Туикъм се мотаеше из кабинета, мислейки си за щастието, предизвикано от завръщането на младия господар.

Горе, в тоалетната си стая Регина си мислеше същото. Завръщането на Кристофър беше направило чудо с брат й. Беше много благодарна, че Кристофър беше срещнал Лети.

Докато самата Регина предпочиташе да не се омъжва повторно, просто не понасяше мисълта един мъж да стои без съпруга. Дълги години се беше опитвала да подмами овдовелия си брат да се ожени, но той упорито отказваше. Когато почина полковник Игълстоун Регина просто засия от щастие. Надяваше се, че след необходимия траурен период Лети и Саймън ще се оженят. Но тогава тя изчезна и надеждите й рухнаха. Но сега всичко щеше да бъде наред. Щеше да се погрижи за това.

В момента липсата на съпруга при Кристофър не я тревожеше особено. Трябваше първо да ожени Саймън. Реши, че след като брат й бъде задомен, ще се погрижи и за Кристофър. И тъй като много бе обикнала Никол, съвсем логично бе да заключи, че тя щеше да бъде най-подходящата съпруга за Кристофър.

Никол, седнала в стаята си в много понижено настроение се взираше с празен поглед в пространството. Малко преди това бе позволила на Майо да я облече и когато мисис Игълстоун беше дошла да я покани да отидат до библиотеката, тя бе отказала. Дори новината, че Кристофър щеше да ги придружава не я накара да тръгне.

Малко разтревожено мисис Игълстоун уведоми Кристофър за отказа й, но той само сви рамене и двамата се отправиха към библиотеката.

Тъй като повече не можеше да понася самотата си тя тръгна към стълбището. Щеше да потърси Регина.

Никол, дълбоко замислена, беше стигнала до средата на стълбището, когато забеляза стоящите долу мъж и жена. Тя се спря изненадана. Не беше в стила на Туикъм да остави някого да стои. Тя огледа чакащата двойка с нараснало любопитство. Изведнъж ги позна.