Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 119

Кристофър беше готов да каже, че това е само визита и че сега домът му е плантацията в Луизиана. Но беше немислимо. Трябваше да изчака и да намери подходящ момент, за да обясни на дядо си, че не може да се върне към стария си живот. За щастие Саймън не продължи повече на тази тема, а подхвана друга, още по-деликатна.

— Е, забелязах, че не спомена за съпругата си. Защо?

Усмихвайки се обезоръжаващо, Кристофър измърмори:

— Защото нямам съпруга, сър. Трябва да ти обясня нещата по-обстойно.

— Ами давай де, какво се мотаеш!

И така, Кристофър започна да разказва за срещата си с мисис Игълстоун и Никол Ашфорд. Едва бе споменал името на мисис Игълстоун, когато забеляза странно изражение на лицето на Саймън.

— Лети? — нетърпеливо попита Саймън. — Ти знаеш къде е тя?

Изненадан, Кристофър избълва:

— Лети ли? Имаш предвид мисис Игълстоун?

— Дяволите да го вземат, разбира се, че нея имам предвид. Никога през живота си не съм я наричал по друг начин. Единствено Лети. И ако тя не беше такова избухливо същество, което не се вслушва в гласа на разума… — Саймън прекъсна мисълта си и заплашително изгледа втрещения си внук. — Ако не беше най-упоритата жива жена и ако аз не бях такъв арогантен, избухлив, млад глупак, тя щеше да ти бъде баба!

Кристофър гледаше като втрещен.

— Ти си бил сгоден за нея?

— Да. Дявол го взел, не казах ли тъкмо това! Скарахме се за нещо дребно и аз, магарето, врътнах опашка, кълнейки се повече да не я видя. Две седмици по-късно, единствено от злоба, направих предложение на баба ти. Това, момчето ми, беше най-голямата грешка в живота ми.

Омаян от тази неизвестна част от семейната история, Кристофър не го остави да спре.

— И?

Саймън неудобно се размърда в стола.

— Никога не съм обичал баба ти, но хората от нашата класа рядко се женят по любов и бях добър с нея. Но Лети винаги е била единствената жена за мене. — Саймън с горчивина в погледа се загледа в недокоснатата чаша с коняк. — Не прави същата грешка, момче! Трябваше да страдам, заради постъпката си и заедно с мен страдаха още няколко човека.

Кристофър мъдро мълчеше. Саймън, разбрал със закъснение, че е разкрил душата си в невероятна степен, хвърли на внука си смразяващ поглед, с който го предупреждаваше да не се осмелява да коментира.

— Осмелявам се да кажа, че това е доста отегчително за тебе, както си е всъщност. Сега ми разкажи как се случи така, че Лети пътува с тебе?

Кристофър разказа измислената история. Саймън го изслуша в абсолютно мълчание. Не го притесни дори присъствието на Никол Ашфорд.

— Значи през цялото време момичето е било заедно с Лети. Много се чудех къде ли е изчезнало. Знаех, че Лети обича детето и знаех що за птици са лелята и чичото. Какво трябва да правим сега? — Той се втренчи нарочно в безизразното лице на Кристофър и изсумтя: — Искаш да ги взема тук, а?

— Ако се съгласиш — отговори искрено Кристофър. — Не е редно да продължавам да държа в неведение настойниците на Никол. И знам, че веднага след като разберат за пристигането й ще се втурнат като хиени. Без съмнение ще я отведат в провинцията. Със сигурност няма да позволят на мисис Игълстоун да я придружава.