Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 121

Саймън ги посрещна учтиво. Беше надминал себе си, понеже мразеше промени в домакинството.

Към пет часа дамите бяха настанени в разкошен апартамент на втория етаж. Всяка разполагаше с отделна спалня и тоалетна стая, като двете си поделяха изискана всекидневна. Стаите на Кристофър бяха в противоположната страна на къщата и не отстъпваха по разкош и изисканост на тези на дамите. Прислугата на лорд Саксън живееше на третия етаж.

Пристигането на Регина същата вечер, с три часа закъснение, създаде голяма суматоха. Тя пътуваше с лична камериерка, фризьорка, неин собствен паж, в допълнение на коняра й и кочияша.

Лейди Дарби беше висока, кокалеста жена, чиито черти можеха да бъдат определени като красиви, но и мъжествени. Имаше дълъг нос, широка уста и много издадена брадичка. И тя като брат си имаше тъмна коса, но въпреки че беше с петнадесет години по-млада, нейната беше прошарена. Беше облечена в тъмносиня, модна рокля и прическата й беше разкошна. Регина излъчваше величественост и надменност. Но всичко това беше преструвка. Тя беше толкова добросърдечна, колкото и застрашителна.

Тя нахлу в гостната с възклицанието:

— Скъпи мои! Ужасно съжалявам, че закъснях, но просто не успях да пристигна по-бързо. — Хвърли на брат си закачлив поглед и го нахока. — Наистина, Саймън, на твоята възраст човек не трябва толкова да припира! — Докато той се опитваше да я смрази с поглед, тя пресече стаята и прегърна малко стреснатата мисис Игълстоун. — Скъпа Летисия! Какво удивително чудо е да те видя отново! Как можа да заминеш по този начин? Толкова се радвам, че си тук и то заедно със Саймън. Ще имаме много време за приятни разговори.

Като остави мисис Игълстоун Регина впи очи в Никол.

— Скъпа моя! Какво прекрасно дете си станала! Джентълмените направо ще заживеят на прага ни! Ще им вземеш акъла за нула време. О, колко ще се забавлявам, знам го! Кълна се, че до две седмици няма да имаме свободна вечер.

Никол бе очарована. Колко мила беше лейди Регина Дарби! Тя се поклони грациозно.

— Благодаря за хубавите думи. Колко мило, че вие с лорд Саксън ни приехте. Надявам се да не бъда разочарование за вас.

— Разочарование ли? Мила моя, аз никога не съм разочарована! Никой не би дръзнал да ме разочарова! — отвърна Регина, като й намигна.

Регина бавно се обърна към Кристофър, небрежно облегнат на решетката на камината. В обичайното си черно, вечерно облекло, той би привлякъл погледа на всяка жена. Регина не издаде това, което мислеше за него, а го изгледа мрачно.

— Е, Кристофър? — хладно каза тя. — За да останеш ли се върна? Или възнамеряваш пак да изчезнеш без предупреждение и да убиеш дядо си?

— Регина! — прогърмя гласът на Саймън.

— О, боже! — въздъхна мисис Игълстоун, като в очите й се четеше страх. Всичко беше толкова хубаво.

Никол стоеше малко настрани от останалите. Тя наблюдаваше семейната сцена с доста голям интерес. Капитан Сейбър, както продължаваше мислено да нарича Кристофър беше енигма за нея. Колкото и да се напрягаше, не можеше да си спомни някога да го е виждала в Бедингтън Корнър. Беше много любопитна и това беше първата възможност да научи нещо за потъналото му в тайна минало.