Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 120

— Мога да ти кажа, момчето ми, че те са готови да се спречкат със самия дявол! Всеки знае, че вече години живеят от богатството й. Миналата пролет дори се опитаха да обявят момичето за мъртво. Но съдът отказа. Казаха им, че трябва да чакат до пълнолетието й. — Саймън се изкиска злобно. — Как искам да видя лицата им, като разберат, че девойчето се е върнало!

Кристофър се усмихна някак тъжно. „О-хо — с радост си помисли Саймън — настъпват бурни времена.“

С внезапно блеснали очи той каза:

— Тази вечер е твърде късно да доведеш дамите, но първата ти работа утре е да ви видя тук и тримата.

За бога, помисли си Саймън след като Кристофър си тръгна, щеше да стане толкова забавно. Кристофър у дома, Лети с него и като подправка, битката за малкото момиче на Ашфорд. Той щастливо реши, че надхитрянето на семейство Маркъм щеше да му осигури толкова забавления, колкото не бе имал от години!

ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА

Преместването на Кавендиш Скуеър протече гладко. Кристофър, независимо че с готовност се беше съгласил на настояването на Саймън, беше резервиран до известна степен. Не му харесваше идеята да използва дядо си, но знаеше, че Саймън щеше да бъде дълбоко наранен, ако бе отказал. А и го дразнеше фактът, че нямаше друга възможност.

На следващата сутрин по време на закуска мисис Игълстоун също беше резервирана.

— Но, Кристофър — попита тя, — благоприлично ли е това? Поканата е за тебе, ние с Никол не сме роднини на лорд Саксън. Какво ли ще говорят хората за нас, ако живеем в къщата му?

Ситуацията беше необичайна, тъй като нито той, нито дядо му имаха права над Никол. Със сигурност не се нуждаеха от клюки и скандали. Този проблем трябваше да бъде решен.

За щастие Саймън мислеше по-бързо от тях и когато Кристофър се появи при него той изсумтя:

— Току-що се сети, а! Е, момчето ми, аз се сетих още снощи. — Саймън продължи със самодоволна усмивка: — Направих приготовления сестра ми Регина да ми погостува. Знаеш, че е вдовица и живее в спретната къщурка в Есекс. Изпратих й вест още снощи и момчето пристигна преди десет минути с отговора й. Тя ще бъде тук тази вечер.

Никол се държа пасивно през цялото време. Не можеше да разбере, защо Кристофър не искаше да информира Маркъм за завръщането й в Англия. Хрумна й, че може би го прави от любов, но отхвърли тази мисъл. Нямаше да допусне отново да бъде подведена!

Никол беше изгубила желание да се бори. Животът й беше приятен. Мисис Игълстоун, мила и грижовна, Майо, компетентна и забавна, Кристофър, поносим през повечето време и дори очарователен, грижещ се за всичко. Беше почти невъзможно да прави друго, освен това, което всички искаха от нея — да се облича красиво и да се държи очарователно.

Беше й все по-трудно да си спомня дните на „Ла Бел Гарс“. Дори онова време, когато Кристофър я бе притежавал, й се струваше като сън-мечта. Почти повярва, че е скромната и тиха млада лейди, каквато изглеждаше.