Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 116

Когато икономът прочете визитката само за секунда в светлите му очи проблесна интерес.

— Ако почакате тук, сър, ще проверя дали лорд Саксън е свободен — каза той. После изчезна надолу по дългия коридор в бяло и злато.

Сега, когато моментът бе настъпил, Кристофър се изпълни с нетърпение. Неспокойно, с широки нервни крачки запристъпва по инкрустирания под, напълно подхождащ на елегантното обзавеждане.

Изведнъж се вкамени, когато една врата се отвори с трясък и добре познатият глас изрева:

— Къде, по дяволите, е той? Малоумник такъв! Не го оставяй да виси като някой просяк. Това е собственият ми внук прибрал се у дома!

В коридора нахлу висока, поизмършавяла фигура, облечена във вечерно облекло, почти същото като на Кристофър, с очи, святкащи като полирано злато, с мургава кожа, набраздена от възрастта и гъста черна коса, контрастираща на бръчките по лицето. Приликата между двамата, Саймън и Кристофър, беше невероятна. Кристофър щеше да изглежда така след четиридесет години. За Саймън това беше като връщане в миналото, да види собственото си лице отново гладко и строго.

Настана тишина. Те се оглеждаха един друг без думи. Кристофър, с ускорен пулс, се удържа да не покаже усмивката, която замести страховете му.

— Е — сопна се възрастният мъж, — виждам, че си се върнал. Отдавна беше време!

Този път Кристофър се усмихна.

— И аз така си помислих. Вие сте си все същият, сър, ако мога да отбележа.

Усмивката се стопи и очите му огледаха скъпото лице, след което Кристофър бавно каза:

— От това, което чух очаквах да ви видя много променен. Радвам се да ви видя здрав, сър.

Оглеждайки го изпод гъстите си вежди, неспособен напълно да прикрие радостта си, Саймън агресивно изрече:

— Ти, малък дявол, как си позволи да изчезнеш така? Щеше да станеш причина за смъртта ми. А сега имаш нахалството да се интересуваш за здравето ми! А-а! Веднага си разопаковай багажа!

Думите едва бяха излезли от устата му, когато той се обърна към чакащия иконом и изрева:

— А ти, малоумно същество, за какво стърчиш там? Погрижи се да приготвят стаите му! — Разяреният му поглед се премести върху Кристофър и той каза настойчиво: — Къде ти е багажа? Не ми казвай, че няма да останеш!

Ни най-малко притеснен от яда му Кристофър каза спокойно:

— Отседнал съм в Грилиънс и преди да правиш по-нататъшни планове, трябва да ти кажа, че не съм сам.

— Женен, а? Браво, момчето ми. Дано да е добро момиче. Но ела! Ела в кабинета ми!

Стиснал с една ръка рамото на Кристофър, а с друга потупвайки го по гърба, Саймън го поведе към кабинета.

— Проклет да съм, момче, но това е най-приятната изненада — измърмори той накрая, а думите излизаха направо от душата му.

Останали сами, те отново се втренчиха един в друг. Кристофър с болка разбра, че до ден днешен дядо му не знаеше нищо за съдбата му. Саймън си мислеше за същото, но в момента не му бяха нужни слова. Беше доволен да гледа това любимо лице. Гордееше се с това, което виждаше. Благодари на бога, че момчето бе спасено. Спасено и си дойде при него.