Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 114

Когато дойде време за чай той се присъедини към дамите в гостната на техния апартамент. Мисис Игълстоун беше тази, която повдигна въпроса за семейството му.

— А кога ще се видим със семейството ти, Кристофър? В Лондон сме повече от седмица и ми се струва много грубо, че не сме ги уведомили за пристигането си.

Кристофър я погледна с нещо като ужас в погледа. Беше избягвал семейството си просто, защото не беше сигурен дали нямаше да възникне някоя грозна сцена. Как ли щеше да реагира дядо му? А Робърт… милият, внимателен чичо Робърт… може би щеше да планира някой друг, подъл заговор? Семейството му беше усложнение, от което не се нуждаеше в този момент.

За нещастие мисис Игълстоун нямаше намерение да му остави избор!

— Е, Кристофър? — попита тя, тъй като той продължаваше да мълчи.

Преглъщайки едно проклятие, касаещо възрастните жени, които си пъхат носа навсякъде и все пак знаейки, че тя бе права, Кристофър каза неохотно:

— Предполагам, че бих могъл да се отбия на Кавендиш Скуеър тази вечер и да оставя визитката си.

Мисис Игълстоун го огледа внимателно. Но преди да успее да продължи по темата, Никол зададе въпроса, на който, също като Кристофър предпочиташе да не получава отговор.

— Знаят ли леля ми и чичо ми, че съм се върнала? Писа ли им или трябва сама да го направя?

Никол беше много доволна от ситуацията, но много уместният въпрос на мисис Игълстоун направи невъзможно отбягването на собственото си, несигурно положение.

Кристофър напсува наум неочаквания интерес на Никол. Умишленото му отбягване да даде информация на семейство Маркъм за завръщането на племенницата им се дължеше на друг задълбочаващ се проблем. Не можеше да приеме идеята, че Никол повече нямаше да бъде под протекцията му! Мрачно си казваше, че това чувство скоро ще отмине, че причината за него бяха многото години, прекарани заедно, споделените приключения в морето и това че й бе помогнал да порасне.

Като повечето мъже, изправени пред две решителни жени, задаващи въпроси, на които предпочиташе да не отговаря, той се чувстваше изтормозен и леко раздразнен.

— Не, не съм ги информирал, по дяволите! Нямах представа, че си толкова нетърпелива да се върнеш в прегръдките им! — Не беше честно и Кристофър съжали в момента, в който провокиращите думи се откъснаха от устните му.

Очите на Никол потъмняха от гняв и мисис Игълстоун веднага се хвърли в ролята на миротворец, шепнейки успокояващо:

— Сигурна съм, че скъпата Никол нямаше предвид нищо от този род Кристофър, ти не трябва да си служиш с такъв език пред дами.

Удържайки с усилие гнева си той каза рязко:

— Извинявам се. И тъй като вие не сте доволни от уреждането на нещата, незабавно ще се погрижа за изразените ви желания! — Поклони се сковано и се оттегли.

— Е! — възкликна мисис Игълстоун, доста изненадана от пристъпа му на лошо настроение. — Какво му става на Кристофър? Никога не съм го виждала да се държи така.