Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 115

Шърли Бъзби

Вие нищо не знаете, ядосано си помисли Никол. Тя с трясък стовари чашата си за чай, показвайки собствения си гняв.

Но усмивката, с която дари мисис Игълстоун секунда по-късно беше всичко, което можеше да се желае от една добре възпитана, млада лейди. Като повдигна леко красивите си рамене тя каза безгрижно:

— Може би не се чувства добере или не му се е понравила визитата, която направи тази сутрин на мистър Баринг. Нямам представа.

Изпълнена със съмнения мисис Игълстоун отговори:

— Даааа, може и да е вярно.

През следващите часове, Кристофър седнал в стаята си, се опита да състави писмо до Маркъм, но беше неуспешно.

Знаеше, че не беше възможно да я държи повече в ергенското си домакинство, дори и с мисис Игълстоун като придружителка. Законно и дори морално бе да пише на Маркъм. Щом узнаеха къде се намира на законно основание настойниците й щяха да я отведат и той нямаше да може да направи нищо, за да ги спре.

От друг страна Кристофър отдавна протакаше решаването на проблема със семейството си. Не можеше да се надява сам да направи нещо за Никол. Но дядо му беше лорд, барон и ако всичко, което Никол бе разказала на Алън беше вярно, той можеше да използва голямото си влияние в нейна полза. Но оставаше въпросът — ако на семейство Маркъм им бъдат отнети правата върху Никол и състоянието й, кой ще заеме мястото им?

Евентуално един съпруг би поел тези задължения, безцелно разсъждаваше Кристофър. Внезапно установил на къде се носеше мисловния му поток, той се дръпна, като че ли някой го беше ударил. Той съпруг? На Никол!

Мили боже, не! Това беше смешно! Те не се понасяха, освен тази странна химия, която привличаше телата им. Докато седеше в стаята не намери отговор на задачата, но стигна до едно решение — незабавно щеше да потърси дядо си!

Облече се много грижливо. Светлосиви бричове, снежнобяла жилетка и черно, кадифено сако с плоски, позлатени кончета. Гъстата, черна коса, малко по-дълга от модната линия, беше сресана и блестеше като крило на кос. С високото си, гъвкаво тяло, с мъжествените, красиви черти и безупречни маниери, той беше внук, когото повечето мъже с гордост биха признали… но щеше ли да го направи лорд Саксън?

Кристофър застана пред високия, величествен дом на Кавендиш Скуеър, изпълнен с различни емоции. Не се боеше нито от дядо си, нито от Робърт, но му беше неловко и беше бдителен. Саймън беше способен да накара да го изхвърлят от къщата, а Робърт, ако можеше, би го посочил като дезертьор от британския флот.

Но с типичното си твърдоглавие той си помисли, че ако Саймън не пожелаеше да го признае, може да върви по дяволите. Въпреки това, гореше от желание да се помири с дядо си.

На силното му почукване на тежката дъбова врата отговори учтив и много високомерен иконом. Човекът прие визитката на Кристофър без коментар. С изписано по лицето безразличие, Кристофър хладно заяви:

— Бих искал да се видя с лорд Саксън веднага… ако си е вкъщи. Можете да кажете, че го търся по личен въпрос.