Читать «В телата си разпръснати върнете се» онлайн - страница 99

— Добрият стар Монат! Жалко, че трябва да се разделим, но няма как. Не може да дойде с нас. Твърде лесно се забелязва. Техните агенти няма да си имат никакви грижи да го намерят. Съжалявам, но не можем да го вземем.

Сълзи изскочиха в очите на Казз и потекоха по изпъкналите му скули. Гласът му излизаше на пресекулки от гърлото.

— Бъртън-нак, и аз не може да дойда. И аз съм различен от хора.

Бъртън усети напиращите сълзи и в своите очи.

— Ще се примирим с този риск. В края на краищата би трябвало мнозина като тебе да са пръснати навсякъде. Докато скитахме, видяхме поне трийсетина.

— Още не видяхме жени, Бъртън-нак — печално каза Казз. После се усмихна. — Може да намерим, като плаваме по Реката. — Усмивката му бързо се стопи. — Не, проклятие, не мога дойда! Не мога натъжа Монат толкова. Той и аз, другите казват ние грозни и страшни. Затова станахме добри приятели. Той не е мой нак, но почти. Оставам тук.

Пристъпи към Бъртън, притисна го в прегръдка, която за миг му изкара въздуха от дробовете, пусна го, раздруса ръцете на останалите, които примигваха от болка, после се извъртя и бързо излезе.

Руах разтриваше парализираната си ръка.

— Бъртън, сам се пращаш за зелен хайвер. Не разбираш ли, че можеш да пътешестваш хиляда години по Реката и пак да си бъдеш на милион мили от нейния край? Аз оставам. Нужен съм на хората от моя народ. А и нали Спрус ясно ни каза, че трябва да се стремим към духовно съвършенство, а не да се борим срещу Онези, които ни дадоха този шанс.

Зъбите на Бъртън блеснаха на тъмното му лице. Размаха граала си, сякаш беше оръжие.

— Не съм молил да ме съживят тук, както не съм молил да се родя на Земята. Не възнамерявам послушно да преживям като крава, само защото някой си ми заповядва да правя това! Смятам да намеря края на Реката. Дори и да не успея, поне добре ще се позабавлявам по пътя и много неща ще науча!

Хората започваха да излизат тромаво от колибите си, прозяваха се и разтъркваха натежалите си клепачи. Руах не им обръщаше внимание. Гледаше лодката, която ловеше насрещния вятър в платното и косо пресичаше Реката нагоре по течението. Бъртън седеше на руля. Обърна се веднъж и размаха граала си, слънцето пръсна хиляди светлинни копия от лъскавата повърхност.

Руах си каза, че Бъртън е истински щастлив от принудата да вземе такова решение. Сега можеше да избяга от смъртно отегчителните отговорности по управлението на тази държавица и да прави каквото пожелае. Можеше да се впусне в най-великото си приключение.

— Мисля си, че така е за добро — промърмори Руах. — Човек може да открие спасението си и по пътя, а не само като си седи вкъщи. Всеки сам си решава. А пък аз, подобно на онзи герой на Волтер… как му беше името, започнах да забравям земните неща… ще обработвам своята малка градинка.

Обърна се да погледне смаляващия се в далечината Бъртън и в погледа му имаше копнеж.

— Кой знае? Той може да срещне някой ден и самия Волтер.

Въздъхна, после се засмя.

— От друга страна, може пък Волтер и сам да дойде при мен!

19

— Мразя те, Херман Гьоринг!

Гласът изскочи и изчезна надалеч, сякаш като част от зъбчатка се захващаше в съня на друг човек и с въртенето ту влизаше, ту излизаше от неговия собствен сън.