Читать «В телата си разпръснати върнете се» онлайн - страница 97

Бъртън не вярваше истински във възможността слуховете да са верни. Но те му даваха повод да пътува. Без да слуша молбите на Алис да я вземе със себе си, той тръгна.

Сега, след един месец и няколко приключения, не всички неприятни, почти стигнаха дома си. Историята се оказа не съвсем измислена. Имаше медна руда, но в минимални количества. Четиримата се качиха в лодката си и поеха по лекия път надолу по течението, вечно духащият вятър опъна платното. Плаваха през деня и спираха, щом наближеше време за храна, където имаше приятелски настроени жители, които не възразяваха непознати да използват грааловите им камъни. През нощта или спяха при гостоприемни хора, или продължаваха в тъмнината край враждебните брегове.

Последния преход направиха след залез. Преди да стигнат в своята земя, трябваше да минат край част от долината, населена с алчни за роби индианци мохоуки от осемнадесети век и на другия бряг не по-малко алчните картагенци от трети век преди новата ера. Промъкнаха се под прикритието на мъглата и вече предвкусваха завръщането си.

Изведнъж Бъртън каза:

— Ето го и брегът. Пит, свали платното! Казз, Лев — на греблата! Бързичко!

След няколко минути бяха слезли на брега, издърпаха леката лодка от водата нагоре по малкия наклон. Сега бяха извън мъглата и виждаха избледняващото небе на изток.

— И тъй, смятаните за мъртви се връщат живи! — издекламира Бъртън. — На десет крачки сме от грааловия камък до развалините!

Огледа постройките в равнината и колибите, сгушени във високата трева и под гигантските дървета на хълмовете.

Не забеляза дори един човек. Долината спеше.

Той каза:

— Не ви ли изглежда странно, че никой не е станал досега? Или че часовите не ни попитаха кои сме?

Фригейт посочи наблюдателната кула вдясно. Бъртън изруга.

— За Бога, заспали са или са напуснали поста си!

Но още докато произнасяше думите, вече знаеше, че часовите не са пренебрегнали дълга си. Макар че нищо не каза на другите, от първата си крачка по брега беше сигурен, че нещо съвсем не е както трябва. Затича през равнината към колибата, където живееха двамата с Алис.

Тя спеше на леглото от бамбук и трева в дясната страна на постройката. Виждаше се само главата й, защото тялото й беше свито под одеялото, направено от скрепени с магнитните си лепенки парчета плат. Бъртън отметна одеялото, отпусна се на колене до леглото и насила вдигна Алис да седне. Главата й се залюля напред, ръцете й висяха отпуснато. Но лицето имаше здрав цвят, дишането също беше нормално.

Бъртън три пъти я повика по име. Тя продължаваше да спи. Той рязко я удари и по двете бузи. По тях избиха червени петна. Клепачите на Алис потрепнаха, но тя отново потъна в сън.

Тогава на вратата се показаха Фригейт и Руах.

— Погледнахме в няколко колиби наоколо — каза Фригейт. — Всички спят като заклани. Опитах се да събудя двама-трима, само си загубих времето. Какво става тук?