Читать «В телата си разпръснати върнете се» онлайн - страница 82

— Упорит човек си — отбеляза Фригейт. — А не забеляза ли, че поне половината от робите тук са евреи? При това повечето са израелци от края на двадесети век. Ей онова момиче ми каза, че Гьоринг успял да наложи грааловото робство, като отначало подклаждал антисемитски настроения в този район. И разбира се, те трябва да са съществували и преди това, за да бъдат раздухани. После, щом натрапил властта си с помощта на Тулиус, заробил мнозина от предишните си привърженици. Най-гнусното от всичко е, че Гьоринг не е искрен антисемит, относително казано. Той лично се е застъпвал пред Химлер и останалите, за да спасява евреи. Той е нещо по-лошо от всеки, който наистина мрази евреите. Той е опортюнист. Антисемитизмът бил като приливна вълна в Германия и за да си уреди живота, трябвало да яхне гребена на вълната. Така че Гьоринг я яхнал, точно както го прави и тук. Антисемити като Гьобелс или Франк вярвали в принципите, които проповядвали. Вярно, извратени и омразни принципи, но пак си оставали принципи. А големият безгрижен дебеланко Гьоринг въобще не се интересувал от евреите. Само искал да ги използва.

— Добре де, съгласен съм — каза Бъртън. — Но какво общо има всичко това с мен? О, виждам! Този твой поглед! Вече си готов да ми изнесеш лекция.

— Дик, възхищавам ти се, както на малцина съм се възхищавал. Обичам те, както един човек може да обича друг. За мен е такова щастие и удоволствие щурият късмет да попадна на едно място с тебе, каквато би била за Плутарх възможността да срещне Алцибиад или Тезей. Но аз не съм сляп. Познавам недостатъците ти, които никак не са малко, и те ме огорчават.

— Този път за кой точно говориш?

— За книгата. „Евреинът, циганинът и ислямът“. Как си могъл да я напишеш? Документ на омразата, пълен с кръвожадни безсмислици, с приказки, съчинени от разни хорица, със суеверия! Ритуални убийства, как пък не!

— Все още бях побеснял от несправедливостите, които изтърпях в Дамаск. Да ме изхвърлят от консулството заради лъжите на моите врагове, сред които…

— Това не те извинява за писането на лъжи, засягащи цяла група хора — заяви Фригейт.

— Какви лъжи! Аз написах истината!

— Може и да си смятал, че пишеш истини. Но аз произхождам от епоха, когато хората знаеха без никакви съмнения, че не това е истината. Бих казал, че и по твое време никой с ума си не би повярвал на всичките тези лайнарщини!

— Фактите са ето какви — започна Бъртън. — Евреите лихвари в Дамаск стоварваха върху главите на бедняците по хиляда процента лихва, когато им отпускаха заеми. Факт е, че те определяха такива чудовищни лихви не само на мюсюлманите и християните, но и на своите сънародници. Факт е, че когато моите врагове в Англит ме обвиниха в антисемитизъм, много евреи от Дамаск надигнаха глас да ме защитят. Факт е, че протестирах пред турските власти, когато продадоха Дамаската синагога на местния епископ на гръцката православна църква, който искаше да я превърне в християнски храм. Факт е, че обиколих хората и успях да привлека осемнадесет мюсюлмани, които се застъпиха за евреите. Факт е, че защитавах християнските мисионери от друзите. Но е факт и че предупредих друзите, когато онази тлъста турска свиня Рашид паша се опитваше да ги провокира към бунт, за да ги изколи. Факт е, че когато бях махнат от консулството заради лъжите на християнските мисионери и свещеници, на Рашид паша и на евреите лихвари, хиляди християни, мюсюлмани и евреи застанаха на моя страна, колкото и да беше късно да се направи нещо. Освен това е факт, че не съм длъжен да се оправдавам за постъпките си нито пред тебе, нито пред някой друг!