Читать «В телата си разпръснати върнете се» онлайн - страница 81

Робите закрещяха и се нахвърлиха върху стражите. Фригейт отне копие и удари с тъпия край Казз по главата. Неандерталецът се свлече. Монат ритна страж в слабините и му взе копието.

Бъртън не си спомняше нищо след това. Свести се няколко часа преди здрачаване. Главата го болеше по-зле от преди. Ребрата и двете му рамена бяха схванати от болки. Лежеше на тревата в двор с диаметър около петдесет ярда, заграден от дървени стени. По стените, на петнадесет фута над тревата, обикаляха въоръжени пазачи.

Изпъшка, когато седна. Настанилият се до него Фригейт каза:

— Страхувах се, че въобще няма да дойдеш на себе си.

— Къде са жените? — попита Бъртън.

Фригейт заплака. Бъртън поклати глава и каза:

— Стига си циврил. Къде са?

— А къде, по дяволите, мислиш, че са? — изстена Фригейт. — О, Господи!

— Недей да си блъскаш главата за жените. Нищо не можеш да направиш за тях. Поне засега. Защо не ме убиха, след като нападнах Гьоринг?

Фригейт изтри сълзите от лицето си и промърмори:

— Откъде да знам. Може би пазят тебе и мен за огъня. За назидание. Ще ми се да ни бяха убили.

— Какво, толкова отскоро си в рая и вече искаш да го загубиш? — каза Бъртън.

Започна да се смее, но млъкна, защото болките пронизаха главата му.

Бъртън се заприказва с Робърт Спрус, англичанин, роден през 1945 година в Кенсингтън. Спрус му каза, че нямало и месец, откакто Гьоринг и Тулиус взели властта. Засега оставили на мира съседите си. Разбира се, след време щели да опитат да завземат съседните земи, включително територията на индианците онондага оттатък Реката.

До този ден нито един роб не успял да избяга, за да разпространи новината за намеренията на Гьоринг.

— Но хората по границите и сами могат да видят, че стените се изграждат от роби — каза Бъртън.

Спрус се усмихна жлъчно.

— Гьоринг пусна мълвата, че всички те били евреи и че той имал намерението да заробва само евреи. Така че пука ли им на останалите? Както сам можеш да се увериш, това не е вярно. Половината от робите не са евреи.

На свечеряване Бъртън, Фригейт, Руах, де Грейсток и Монат бяха изведени от оградата и закарани до граалов камък. Там бяха събрани около двеста роби, пазени от седемдесет стражи на Гьоринг. Оставиха граалите си върху камъка и зачакаха. Сините пламъци изгърмяха и всеки взе граала си. Робите отвориха своите и стражите взеха тютюна, питиетата и половината от храната.

Фригейт имаше дълбоки рани на главата и рамото, които се налагаше да бъдат зашити, въпреки че вече не кървяха. Цветът на лицето му се върна, но се оплакваше от болки в гърба и бъбреците.

— И така, вече сме роби — каза Фригейт. — Ти много си мислил за институцията на робството. А сега какво мислиш?

— Онова беше източно робство — натърти Бъртън. — А в този тип робство няма никакъв шанс робът да получи свободата си. Нито пък има някакви лични чувства между роба и притежателя му, като не броим омразата. На Изток положението беше друго. Разбира се, като всяко устройство на отношенията между хората, и тамошното робство си имаше своите злини.