Читать «В телата си разпръснати върнете се» онлайн - страница 84
Филип Хосе Фармър
Малко преди разсъмване робите бяха събудени и отведени при грааловия камък. Пак им оставиха мизерно количество храна. След като хапнаха, разделиха ги на групи и ги заведоха да изпълняват различни задачи. Бъртън и Фригейт попаднаха на северната граница. Там работиха заедно с още хиляда роби и се потяха голи цял ден под слънцето. Починаха си само по обяд, когато ги заведоха да оставят граалите върху камъка.
Гьоринг искаше да издигне стена между планината и Реката. Освен това възнамеряваше да построи стена, дълга цели десет мили, по брега на езерото, а и трета — на южната граница.
Бъртън и другите трябваше да копаят дълбок ров и после да натрупват пръстта в стена. Работата беше тежка, защото имаха само каменни мотики, с които да чоплят земята. Корените на тревата се събираха в гъста жилава плетеница и поддаваха едва след много последователни удари. Събираха пръстта и корените с дървени лопати и ги товареха на широки бамбукови шейни. Цели групи ги влачеха нагоре, където стоварваха пръстта, за да расте непрекъснато стената на ширина и височина.
Нощем затваряха робите в дървеното заграждение. Повечето веднага заспиваха. Червенокосият израелец Таргоф приклекна до Бъртън.
— По безжичния телеграф се чува това-онова — каза той. — Научих как ти и твоят екипаж сте се били с тези тук. Чух и за отказа ти да се присъединиш към Гьоринг и неговите свине.
— А какво успя да чуеш за моята печално известна книга? — попита Бъртън.
Таргоф се усмихна.
— Нищо не знаех за нея, преди Руах да ми разкаже. Твоите постъпки говорят сами за себе си. Пък и бих казал, че Руах е прекалено чувствителен по тези въпроси. Не можеш да го виниш след всичко, което е преживял. Но не ми се вярва да се държиш така, ако той беше прав в мнението си за тебе. Мисля, че си добър човек, такива ни трябват. Ще видим…
Изнизваха се дни на тежка работа и оскъдна храна. Бъртън научи по безжичния телеграф каква беше съдбата на жените. Уилфрида и Фатима живеели при Кембъл. Логу — при Тулиус. Гьоринг оставил Алис една седмица при себе си, после я прехвърлил на един от помощниците си — някой си Манфред фон Кройшарфт. Според слуховете Гьоринг се оплаквал от студенината й, искал да я даде на телохранителите си, за да правят с нея, каквото пожелаят. Но фон Кройшарфт помолил да я получи.
Бъртън се мъчеше страшно. Не можеше да понесе представите на въображението си — тя с Гьоринг и с фон Кройшарфт. Трябваше да възпре тези зверове или поне да умре, както се опитва. По-късно през нощта той изпълзя от голямата колиба, където спеше с още двадесет и пет роби, влезе в колибата на Таргоф и го събуди.
— Нали каза, че трябвало да съм с вас — прошепна той. — Но кога ще ми се довериш? Мога веднага да те предупредя, че ако ей сега нищо не ми кажеш, смятам да организирам бунт със своята група и който още успея да привлека.
— Руах ми каза
