Читать «В телата си разпръснати върнете се» онлайн - страница 79

Единият от седналите мъже беше нисък и мускулест. Тялото му беше гъсто обрасло с черни къдрави косми, същите косми стърчаха по главата му. Носът му придаваше прилика с ястреб, а и очите му издаваха свирепост като на хищна птица. Вторият беше по-висок и русокос, в здрача беше трудно да се различи цветът на очите му, но сигурно беше син на широкото тевтонско лице. Шкембенце и признаци за растяща двойна брадичка подсказваха за отнетите от робите храна и напитки.

Фригейт беше седнал, но го изправиха по сигнал на русия. Фригейт го погледна и каза:

— Приличате ми на Херман Гьоринг като млад.

След миг се свлече на колене с вик на болка от мушнатия в бъбреците му тъп край на копие.

Русият заговори на английски с твърд немски акцент:

— Да няма повече такива неща, без да съм заповядал. Нека говорят.

Разглеждаше ги няколко минути, после каза:

— Да, аз съм Херман Гьоринг.

— Кой е Херман Гьоринг? — попита Бъртън.

— Твоят приятел може да ти обясни по-късно — каза немецът. — Ако въобще за тебе има „по-късно“. Не съм разгневен от великолепното сражение, което направихте. Възхищавам се на хора, които умеят да се бият. Винаги мога да намеря приложение за още някое копие, а и вие избихте достатъчно много от хората ни. Предлагам ви възможност за избор. По-точно, това се отнася за мъжете. Присъединете се към мен и ще живеете добре с колкото поискате храна, пиене, тютюн и жени. Или ще работите за мен като мои роби.

— За нас — обади се другият мъж на английски. — Ти сабравяш, Херман, це в тези неста ресавам и ас.

Гьоринг се усмихна, преглътна кикота си и каза:

— Естествено! Използвах местоимението „аз“ в кралския му смисъл, така да се каже. Много добре — нека бъде „ние“. Ако се закълнете да служите на нас, а за вас ще бъде много по-добре, ако постъпите така, това означава, че се заклевате във вярност към мен — Херман Гьоринг и към някогашния крал на древен Рим — Тулиус Хостилиус.

Бъртън се вгледа напрегнато във втория мъж. Наистина ли виждаше легендарния крал на древния Рим? На Рим, когато е бил малко селище, заплашено от другите италийски племена — сабините, екуите и волсите? Които на свой ред усещали натиска на умбрийците, които пък били изтласквани от могъщите етруски? Наистина ли този беше Тулиус Хостилиус, войнственият наследник на миролюбивия Нума Помпилиус? Нищо не го отличаваше от хилядите мъже, срещани от Бъртън по улиците на Сиена. Но ако твърденията му съвпадаха с истината, тогава той беше цяла съкровищница, поне за историка и езиковеда. Би трябвало да знае етруски език, защото и той вероятно е произхождал от етруските, също предкласически латински, сабинянски, може би и гръцки. Току-виж знае нещо и за Ромул, митичния основател на Рим. Какви истории можеше да разкаже този човек!

— Е? — настоя Гьоринг.

— Какво ще трябва да правим, ако се присъединим към вас? — попита Бъртън.

— Първо аз… ние трябва да се уверим, че сте хора, каквито са ни нужни. С други думи, хора, които безпрекословно и мигновено ще направят всичко, което им заповядаме. Ще ви подложим на малко изпитание.