Читать «В телата си разпръснати върнете се» онлайн - страница 78

Бъртън отново се гмурна и след малко видя лицето на Гуенафра на няколко фута от себе си. Беше посивяло, очите й гледаха мътно. После забеляза облака кръв, който избледняваше във водата. Изчезна от погледа му, преди да я достигне. Гмурна се след нея, улови я и издърпа момичето обратно на повърхността. От гърба й стърчеше рибешки рог.

Той пусна тялото. Не разбираше защо мъжът я уби, щом беше толкова лесно да я плени. Вероятно Алис бе забола стилета и мъжът беше решил, че Гуенафра е все едно мъртва, затова я хвърли на рибите.

Тяло изхвърча от дима, последва го друго. Едното на мъртвец с прекършен врат, другият се оказа жив. Бъртън стегна ръката си около шията на врага и го прободе между ръба на челюстта и ухото. Мъжът се отпусна и се свлече в дълбините.

Фригейт също изскочи от димната стена, лицето и раменете му бяха окървавени. Падна с плясък във водата и потъна надълбоко. Бъртън заплува към него, за да му помогне. Беше безсмислено дори да прави опити за връщане на корабчето, претъпкано с борещи се тела, а нови канута и еднодръвки прииждаха отвсякъде.

Фригейт подаде главата си. Белотата на кожата му се открояваше там, където не я заливаше кръвта от раните. Бъртън го доближи и попита:

— Жените скочиха ли?

Фригейт поклати глава и каза:

— Пази се!

Бъртън се гмурна, за да потъне. Нещо го удари през краката. Продължи надолу, но не можа да се насили за последното си решение да нагълта вода. Щеше да се бие, докато ги принуди да го убият.

Щом се показа на повърхността, видя, че водата кипеше от скачащите тела на мъже, искащи да хванат него и Фригейт. Влачеха американеца в полусвяст към едно кану. Трима мъже заклещиха Бъртън и той намушка двама от тях, но в този момент някой с тояга в ръка се пресегна от еднодръвка и стовари оръжието си върху главата му.

15

Водеха ги по брега покрай голямо здание зад стена от борови трупи. На всяка крачка болката в главата на Бъртън пулсираше. Раните на рамото и по ребрата също го боляха, но кървенето спря. Построената от дърво крепост имаше надвисващ втори етаж и множество стражеви кули. Пленниците влязоха през входа на оградата, който можеше да бъде затворен с грамадна порта. Минаха шестдесет фута по тревясалия двор, после през още една порта в зала, дълга трийсетина фута и широка към двадесет. Освен Фригейт, който беше твърде слаб, за да стои, всички застанаха пред голяма кръгла маса, направена от дъб. Примигваха в хладния полумрак, преди да различат добре двамата мъже, седнали до масата.

Стражи с копия, боздугани и брадви се виждаха навсякъде. Стълба в дъното на залата водеше към площадката на втория етаж, оградена с високи перила. Жени надничаха над тях към пленниците.