Читать «В телата си разпръснати върнете се» онлайн - страница 119

Бъртън пръхтеше, докато слушаше изложението на тази теория, но някак, дори против волята си, обичаше дребното човече. Колоп излъчваше искреност. Той не подхранваше пещта на своята доброта с книжните листове на някоя теология. Той не действаше под принудата на някое учение. Гореше с огъня на собственото си съществувание, а то се изразяваше с една дума — любов. Обич дори към онези, които с нищо не заслужаваха такова чувство, най-трудният и рядък вид любов.

Разказа на Бъртън някои подробности от земния си живот. Бил лекар, земеделец, либерал с непоклатима вяра в своята религия, но и препълнен с въпроси за вярата си и за съвременното си общество. Написал апел за веротърпимост, който изсипал върху му и похвали, и проклятия. Бил и поет, известен не за дълго, а след това забравен.

„О, Господарю, дано и мен дариш

с чудеса, що неверници забравиха.

Прокаженият здрав, прогледнал слепият

и мъртвите дано да съживиш.“

— Написаните от мен редове може и да са мъртви, но истината в тях живее — каза той на Бъртън. Махна с ръка, за да обхване хълмовете, Реката, планините, хората. — Както и ти можеш да се увериш, ако отвориш очите си и не настояваш толкова упорито на своя миг, че хора като нас са създали всичко това. — Той помълча и продължи: — Да приемем за миг твоето верую. Пак си остава факт, че тези Етични вършат онова, с което ги е натоварил Техният Създател.

— Повече харесвам други твои стихове — отвърна Бъртън. —

„Събуждай се, скучаеща душа.

Не си ти на Земята. Възвиси се!

Тез небеса дариха ме с искра.

И като огън в тях върни се.“

Колоп беше доволен, но не знаеше, че Бъртън влагаше в четиристишието съвсем различен смисъл.

— „И като огън в тях върни се.“

Това означаваше някак да се промъкне в Тъмната кула, да разкрие тайните на Етичните и да обърне срещу тях собствените им творения. Не изпитваше към тях благодарност за получения втори живот. Вбесяваше се от мисълта, че за нищо не са поискали позволението му. Ако искаха да получат благодарността му, защо не му кажеха каква бе причината да му дадат тази втора възможност? А защо трябваше да пазят в тайна мотивите за постъпките си? Искрицата, която те отново запалиха у него, щеше да се превърне в яростен огън, който да ги изпепели.

Той прокле съдбата си, захвърлила го толкова близо до изворите на Реката и значи недалеч от Кулата, а след няколко минути отнесла го обратно някъде към средата на Реката, на милиони мили от целта му. Въпреки всичко, щом веднъж се озова на онова място, можеше пак да попадне там. Не с лодка, защото такова пътешествие би му отнело около четиридесет години, ако не и повече. И не се съмняваше, че щеше да се сблъска хилядократно с опасността да го хванат и превърнат в роб. А ако го убият по пътя, сигурно ще се събуди на огромно разстояние от целта и ще трябва да започне всичко отначало.