Читать «В телата си разпръснати върнете се» онлайн - страница 114

В долината на Реката трябваше да се възцари раят, но имаше само война, война и пак война. Но като се пренебрегнеха другите й особености, тук войната беше нещо добро (според някои)! Придаваше вкус на живота и премахваше скуката. Алчността и агресивността на човека имаха и своята смислена страна.

След вечеря всеки мъж или жена имаха право да вършат, каквото поискат, стига да не нарушават местните закони. Можеха да разменят цигарите и алкохола, осигурен от граалите, или рибата, уловена в Реката, за по-добър лък и стрели. За щитове, за паници и чаши, за маси и столове. За бамбукови флейти, за глинени свирки, за барабани от човешка или рибешка кожа. За редки камъчета (които наистина се намираха рядко), за огърлици, изработени от чудесно оформените и оцветени кости на дълбоководните риби, от нефрит или резбовано дърво. За обсидианови огледала, за сандали и обувки, за рисунки с въглен, за рядката и скъпа бамбукова хартия, за мастило и писалки от рибешки кости. За шапки, направени от жилавите стебла на тревата по хълмовете. За кречетала. За малки колички, с които хората се спускаха от хълмовете. За лири от дърво и струни от червата на „речен дракон“. За букови пръстени, носени и на ръцете, и на краката. За глинени статуетки. И за други предмети, практични или служещи само за украшение.

Разбира се, по-късно настъпваше и времето за секс, засега забранен на Бъртън и съседите му по колиба. Само когато ги признаеха за пълноправни граждани, щяха да получат разрешение да се преместят в самостоятелни колиби и да живеят с жени.

Джон Колоп беше нисък, слаб младеж с дълга жълта коса, тясно, но приятно лице и големи сини очи с много дълги, извити нагоре черни мигли. При първия си разговор с Бъртън, след като се представи, той каза:

— Излязох от мрака на майчината си утроба — а от чия ли друга бих могъл да изляза — в Божията светлина през 1625 година на Земята. И твърде бързо се върнах в лоното на Майката Природа, сигурен в надеждата си за възкресение, която не ме разочарова, както виждате. Но се налага да призная, че този задгробен живот не прилича на онова, в което ме караха да вярвам пасторите. Но и как ли биха могли да узнаят истината, горкичките слепи нещастници, водещи слепци след себе си!

Не след дълго Колоп му каза, че принадлежал към Църквата на Втората Възможност.

Бъртън вдигна вежди. Беше се срещал с тази религия на много места по Реката. Макар и неверник, Бъртън полагаше усилия да изучи подробно всяка религия. Познаваш ли вярата на човека, познаваш половината от него. Познаваш ли и жена му — познаваш го целия.