Читать «Чиракът» онлайн - страница 72

Влезе в дневната, включи още една лампа. С един бърз поглед се увери, че веригата на вратата си е на мястото, че прозорецът към пожарната стълба е здраво заключен. Стоя дълго така, взирайки се в стаята, която изглеждаше по същия начин, по който я беше оставила, и си мислеше: „Побърквам се“.

Отпусна се тежко на дивана, остави пистолета и обхвана глава в дланите си; искаше й се да може да изстиска всички мисли за Уорън Хойт от ума си. Но той си оставаше все така там, като тумор, който не може да бъде изрязан, разпространяващ метастазите си във всеки буден миг от живота й. В леглото не беше мислила за Гейл Йегър или за безименната жена, чиито кости бяха изследвали днес. Не беше мислила и за Човека от самолета, чиято папка стоеше върху бюрото й в службата и я гледаше с безмълвен упрек, задето го пренебрегваше. Толкова имена и доклади изискваха вниманието й, но докато бе лежала и се бе взирала в мрака, бе виждала единствено лицето на Уорън Хойт.

Телефонът звънна. Джейн се изправи рязко, сърцето заблъска в гърдите й. Наложи се да поеме няколко пъти въздух, за да се успокои достатъчно, че да вдигне слушалката.

— Ризоли? — прозвуча гласът на Томас Мур.

Определено не беше очаквала да чуе него и, заварена така неподготвена, изведнъж я обзе непреодолим копнеж. Само преди една година двамата с Мур бяха работили заедно като партньори при разследването на Хирургът. Макар взаимоотношенията им никога да не бяха прехвърляли рамките на колегиалните отношения, двамата си вярваха достатъчно, за да поверят живота си в ръцете на другия и в известен смисъл тази близост бе също толкова дълбока, колкото и интимността, създавана в брака. Сега, като чу гласа му, тя усети с особена острота колко й липсваше този човек. И доколко женитбата му с Катрин продължаваше да й причинява болка.

— Хей, Мур — отговори непринудено тя, без да разкрива нито една от тези емоции. — Колко е часът там?

— Почти пет. Съжалявам, че ти се обаждам в този час. Не искам Катрин да чуе.

— Няма нищо. Все още съм будна.

Настъпи пауза.

— И на теб ти е трудно да спиш.

Това не беше въпрос, а твърдение. Той знаеше, че един и същ призрак преследва и двамата.

— Маркет ти се е обадил? — попита Джейн.

— Да. Надявах се, че вече…

— Няма нищо. Минаха почти двайсет и четири часа, но досега никой нищо не е виждал.

— Значи следата изстина.

— Първо на първо следа изобщо не е имало. Той убива трима души в операционната зала, превръща се в невидим човек и излиза от болницата. Фичбъргската и щатската полиция пресяха целия квартал, поставиха барикади по пътищата. Снимката му се излъчва по всички вечерни новини. Нищо.

— Има едно място, което ще го привлече. Един човек…

— Твоята сграда вече е под наблюдение. Достатъчно е Хойт да се приближи и ще го хванем.

Последва дълго мълчание. Най-накрая Мур промълви:

— Не мога да я върна вкъщи. Ще я задържа тук, където знам, че е в безопасност.

Ризоли чу страх в гласа му, не за него самия, а за съпругата му, и се запита, клъвната от завистта, какво ли е да те обичат толкова дълбоко.

— Катрин знае ли, че той е навън? — попита тя.