Читать «Чиракът» онлайн - страница 70

— И това се дължи на аномалното костно формиране? — уточни Ризоли.

— Да. Дефект в костния метаболизъм.

— За какъв тип болест говорим?

Айлс се поколеба и погледна към д-р Пепе.

— Ръстът й е нисък.

— Какво ще покаже таблицата на Trotter-Gleiser?

Айлс извади шивашки сантиметър, наложи го върху бедрената кост и тибията.

— Предполагам около метър и петдесет и пет. Плюс-минус пет сантиметра.

— Значи имаме pectus excavatum. Двустранно genu varum. Нисък ръст. — Той кимна. — Всичко това силно навежда към един извод.

Айлс погледна към Ризоли.

— Имала е рахит като дете.

Тази дума, рахит, звучеше почти старомодно. Джейн я свързваше с босоноги деца в порутени коптори, плачещи бебета и мръсотията на бедността. Друга ера, оцветена в тъмнокафяво. Рахит не беше подходяща дума за жена с три златни коронки и разкрасявани от ортодонт зъби.

Това противоречие направи впечатление и на Гейбриъл Дийн.

— Мислех, че рахитът се причинява от недохранване — обади се той.

— Да — съгласи се Айлс. — Липса на витамин D. Повечето деца получават достатъчно витамин D от млякото или слънчевата светлина. Но ако е недохранено и го държат на затворено, детето ще получи дефицит от този витамин. А това се отразява върху метаболизма на калция и развитието на костите. — Лекарката направи пауза. — Всъщност никога досега не съм виждала случай на рахит.

— Ела някой ден на разкопки с мен — предложи д-р Пепе. — Ще ти покажа колкото искаш случаи от миналия век. Скандинавия, Северна Русия…

— Но днес? В САЩ? — попита Дийн.

Пепе поклати глава.

— Доста необичайно. Съдейки по костните деформации и дребния ръст бих предположил, че този индивид е живял в бедност. Поне в юношеските години.

— Това не съответства на работата по зъбите.

— Така е. Затова д-р Айлс каза, че сякаш имаме работа с два отделни индивида.

„Детето и възрастният“ — помисли си Ризоли. Спомни си своето детство в Ревиър, семейството си, натъпкано в задушната къщичка, която бе взело под наем, толкова малка, че бе невъзможно да има някакво уединение, поради което се бе налагало да пропълзява в тайното си местенце под стъпалата пред главния вход. Спомни си краткия период, когато баща й бе останал без работа, уплашения шепот в спалнята на родителите й, вечерята от консервирана царевица и картофи. Лошият период не бе продължил дълго; преди да бе минала година баща й се бе върнал на работа и на масата отново се бе появило месо. Но допирът с бедността оставя своите следи, ако не по тялото, определено в съзнанието; и трите деца на семейство Ризоли бяха избрали кариера, носеща ако не впечатляващи, то поне стабилни доходи — Джейн в полицията, Франки във военноморските сили, а Майки — в Американските пощенски служби. Стремежът и на тримата беше да избягат от несигурността на своето детство. Погледна към скелета на масата и каза: