Читать «Чиракът» онлайн - страница 74
Тес Геритсън
Когато заговори, гласът й прозвуча спокойно и разумно:
— Какво го тревожи?
— Че си разсеяна. Че имаш нерешени проблеми, свързани с Уорън Хойт. Че не си се възстановила напълно от разследването на Хирургът.
— Какво има предвид под
Макар вече да знаеше какво бе имал предвид.
Маркет се поколеба.
— Боже, Ризоли. Не е лесно да се изрече. Знаеш, че не е.
— Просто бих искала да го кажеш.
— Мисли, че си нестабилна, разбра ли?
— А вие какво мислите, господин лейтенант?
— Мисля, че ти се събра доста. Мисля, че бягството на Хойт те срази.
— Мислите ли, че съм нестабилна?
— Д-р Цукер също изрази известни притеснения. Миналата есен ти така и не отиде на консултация.
— Не ми беше наредено.
— Това ли е единственият начин да направиш нещо? Трябва да ти бъде наредено?
— Не чувствах, че имам нужда от подобна консултация.
— Цукер смята, че все още не си се освободила от Хирургът. Че виждаш Уорън Хойт под всяко камъче. Как можеш да ръководиш това разследване, ако все още преживяваш предишното?
— Иска ми се да го чуя от вас, лейтенант. Вие мислите ли, че съм нестабилна?
Маркет въздъхна.
— Не знам. Но щом агент Дийн идва тук и излага своите притеснения, не трябва да ги оставям без внимание.
— Не смятам, че агент Дийн е напълно надежден източник.
Маркет направи пауза. Приведе се напред, смръщил чело.
— Това е сериозно обвинение.
— Не по-сериозно от обвинението, което той отправя към мен.
— Имаш ли нещо, с което да го подкрепиш?
— Тази сутрин се обадих в бостънския офис на ФБР.
— И?
— Те не знаят нищо за агент Гейбриъл Дийн.
Маркет се облегна на стола си и известно време я гледа, без да каже нищо.
— Дошъл е тук право от Вашингтон — продължи Джейн. — Бостънският офис няма нищо общо с това. Не би трябвало да става така. Ако ги помолим за криминален профил, молбата винаги минава през техния координатор на съответната област. Този път обаче не се минава през координатора на нашата област. Изпращат го директно от Вашингтон. Искам да знам първо защо ФБР се бърка в мое разследване? И какво общо има Вашингтон?
Маркет все още мълчеше.
Ризоли продължаваше да настоява, чувството й на безсилие нарастваше, самоконтролът й започваше да се пропуква.
— Каза ми, че заповедта за сътрудничество дошла чрез полицейския комисар.
— Да, от него дойде.
— Кой от ФБР се е обърнал към ВПК? С коя част от Бюрото имаме вземане-даване?
Маркет поклати глава.
— Не беше Бюрото.
— Какво?
— Молбата не дойде от ФБР. Разговарях с ВПК миналата седмица, в деня, преди да се появи Дийн. Зададох им същия въпрос.
— И?
— Обещах да пазя тази информация като конфиденциална. Очаквам същото от теб. — И едва след като тя кимна в знак на съгласие, лейтенантът продължи: — Молбата дойде от канцеларията на сенатор Конуей.
Джейн го изгледа объркана.
— Какво общо има с това пък нашият сенатор?
— Не знам.
— ВПК не ти ли каза?
— Нищо чудно и те да не знаят. Но това не е молба, на която биха отказали, не и щом идва от Конуей. А той пък не иска да му сваляме звезди. Просто сътрудничество между институциите. Така или иначе го правим постоянно.