Читать «Чиракът» онлайн - страница 73

— Да. Трябваше да й кажа.

— Как го прие?

— По-добре от мен. Най-малкото опитва се да ме успокои.

— Тя вече се е изправяла пред най-лошото, Мур. На два пъти го е побеждавала. Доказала е, че е по-силна от него.

— Мисли, че е по-силна от него. Така става, когато положението стане опасно.

— Е, сега има теб.

А аз имам само себе си. Както е било винаги и вероятно както ще бъде винаги.

Той явно бе дочул умората в гласа й, защото добави:

— Случилото се трябва да е истински ад и за теб.

— Аз съм добре.

— В такъв случай се справяш по-добре от мен.

Джейн се засмя, остър и рязък звук, в който нямаше нищо друго, освен външна показност.

— Като че ли имам време да се притеснявам заради Хойт. Затънала съм до шия в работа. Открихме бунище за трупове в резервата „Стоуни брук“.

— Колко са жертвите?

— Две жени, плюс един мъж, когото убил при отвличането. И този също е ужасен, Мур. Разбираш колко е ужасен, когато Цукер му даде прякор. Този е „Властващия“.

— Защо Властващия?

— Защото явно това търси. Власт. Доминиране. Абсолютен контрол над съпруга. Чудовищата и техните болни ритуали.

— Това прилича на повторение на миналото лято.

Само дето този път те няма, за да ми пазиш гърба. Сега имаш други приоритети.

— Някакъв напредък? — попита Томас.

— Бавен. Намесени са много инстанции, много играчи. Участва нютънската полиция и, чуй добре това — шибаното Бюро.

— Какво?

— Да. Някакъв техен агент на име Гейбриъл Дийн. Казва, че е съветник, но се е набъркал до лактите в случая. Това случвало ли ти се е някога досега?

— Никога. — Той замълча. — Нещо не е наред, Ризоли.

— Знам.

— Какво казва Маркет?

— Проснал се е по гръб и се прави на умрял, защото от ВПК наредили да си сътрудничим.

— Каква е историята на Дийн?

— Не си отваря устата. Нали разбираш, от хората „ако ти кажа, ще трябва да те убия“. — Замълча, припомняйки си погледа на Дийн, пронизителните му като парчета синьо стъкло очи. Да, можеше да си го представи как натиска спусъка, без да трепне. — Във всеки случай — додаде тя, — точно в момента Уорън Хойт не е главната ми грижа.

— Но за мен е — заяви Мур.

— Ако има нещо ново, ще го научиш първо от мен.

Затвори телефона и в настъпилата тишина напереността, която я бе обзела, докато разговаряше с Мур, мигновено се стопи. Беше останала отново насаме със страховете си, в апартамент със здраво залостена врата и прозорци и в компанията само на един пистолет.

„Може би ти си най-добрият ми приятел“ — рече си Джейн. Взе оръжието и се върна с него в спалнята.

9

— Агент Дийн дойде да ме види тази сутрин — започна лейтенант Маркет. — Има някои опасения за теб.

— Чувствата ни са взаимни — увери го Ризоли.

— Не поставя под въпрос твоите умения. Мисли, че си чудесно ченге.

— Но?

— Пита се дали си подходящият детектив за ръководител на този случай.

Без да каже нищо, тя стоеше, гледайки спокойно към бюрото на своя събеседник; вече се беше досетила за какво ще бъде тази среща. Беше влязла с твърдото намерение да държи в стоманени клещи емоциите си, да не му даде възможност да види това, което очакваше: знак, че вече бе потънала до шията, че наистина имаше нужда да бъде сменена с друг.