Читать «Чиракът» онлайн - страница 68

— Прилича на Щайнманова игла — обади се Айлс. После посочи лумбалната част на гръбнака. — И й е направено свързване по оперативен път на прешлени L-2 и L-3.

— Множество травми? — осведоми се Ризоли.

— Тази жертва е преживяла голямо травматично събитие.

Д-р Пепе продължи инвентаризацията си.

— Две леви ребра липсват, както и… — Зарови се в колекцията от дребни костици на дланта. — … три карпални кости и повечето фаланги от лявата длан. Някой хищник си е направил закуска, бих казал.

— Сандвич с длан — обади се Корсак.

Никой не се засмя.

— Всички дълги кости са налице. Както и прешлените… — Направи пауза и се намръщи, вперил поглед в костите на врата. — Липсва хиоидната.

— Не можахме да я намерим — обясни Айлс.

— Пресяхте ли пръстта?

— Да. Лично се върнах на мястото, за да я потърся.

— Може да е отмъкната от хищник — заключи д-р Пепе. Взе скапула — една от подобните на лопатки кости зад рамото. — Виждате ли тези дупчици с формата на V? Това е дело на кучешки зъби на хищник? — Вдигна поглед. — Главата отделена от тялото ли беше открита?

— Лежеше на един-два метра от торса — отвърна Ризоли.

Пепе кимна.

— Типично за кучетата. За тях главата е като голяма топка. Играчка. Те я търкалят насам-натам, но не могат да забият зъбите си в нея така, както в крайник или в гърло.

— Чакай — прекъсна го Корсак. — За домашни или диви говорим?

— Всички кучета, и диви, и домашни, се държат по подобен начин. Дори койотите и вълците обичат да играят с топка, също като кучетата. Тъй като тези останки са открити в парк в предградията, заобиколен от жилищни сгради, домашни кучета със сигурност са посещавали въпросната гора. И като представители на кучетата, техният инстинкт също ще ги кара да проявяват интерес към всякакви останки. И захапват всяко нещо от този род, до което успеят да се доберат. Краищата на сакралната кост. Ребрата и върховете на илиачните кости. И, разбира се, ще откъснат всяка все още останала мека тъкан.

Корсак погледна ужасен.

— Съпругата ми има малък шотландски териер. Никога повече няма да му позволя да ме ближе по лицето.

Пепе посегна към черепа и погледна шеговито към д-р Айлс.

— Е, хайде да поиграем на въпроси и отговори, д-р Айлс. Какво ще кажете за това?

— Въпроси и отговори ли? — учуди се Корсак.

— Много популярно е в медицинските училища — обясни Айлс. — За да му провериш знанията. На място.

— Нещо, което съм убеден, че сте използвали много спрямо студентите си по патология — каза Пепе.

— И то най-безмилостно — потвърди лекарката. — Те се свиваха всеки път, когато погледнех към тях. Знаеха, че се задава тежък въпрос.

— А сега ще те изпитам аз — заяви антропологът, с развеселена нотка в гласа. — Кажи ни нещо за този индивид.

Тя се концентрира върху останките.

— Резците, формата на небцето и дължината на черепа съответстват на бялата раса. Черепът е по-скоро дребен, с минимални супраорбитални ръбове. После идва ред на малкия таз. Формата на вътрешните извивки, надпубисния ъгъл. Това е жена от бялата раса.