Читать «Чиракът» онлайн - страница 44

— Може би не си подходила както трябва към него.

Гневът се устреми из кръвта й като отрова, изстреляна със стреличка. Разбираше много добре какво означаваха думите му: „Такова ти е поведението, Ризоли. Винаги се държиш предизвикателно с мъжете“.

— Вие познавате ли агент Дийн? — попита тя.

— Не.

Смехът й бе изпълнен със сарказъм.

— Имате късмет.

— Виж, ще разбера каквото мога. Просто се постарай да работиш с него, нали?

— Кой казва, че не опитвам?

— Телефонното обаждане го казва. Чух, че си го изгонила от местопрестъплението. Подобни отношения не могат да бъдат определени като изпълнени с желание за сътрудничество.

— Той постави под въпрос авторитета ми. Налага се да уточним този въпрос. Аз ли съм натоварена да отговарям за случая? Аз или някой друг?

Последва пауза.

— Ти си натоварена.

— Вярвам, че тази информация ще достигне и до агент Дийн.

— Ще се погрижа да достигне. — Маркет се обърна и се загледа към гората. — Значи вече разполагаме с два комплекта останки. И двата са женски, така ли?

— Ако се съди по размерите на скелета и дължината на косата, вторият изглежда също е женски. Не са останали почти никакви меки тъкани. Това е работа на хищниците, но не се вижда очевидна причина за смъртта.

— Сигурни ли сме, че няма още в региона?

— Кучетата за откриване на трупове не намериха повече.

Маркет въздъхна тежко.

— Слава богу.

Пейджърът й завибрира. Джейн погледна към колана си и позна номера, изписан на дигиталния му екран. Канцеларията на съдебния лекар.

— Също като миналото лято — прошепна лейтенантът, все така загледан в дърветата. — Хирургът отново се захвана сериозно да убива.

— От жегата е — отвърна Ризоли, докато вадеше мобилния си телефон. — Тя кара чудовищата да излязат навън.

6

Държа свободата в дланта си.

Тя е приела формата на мъничък бял петоъгълник, на едната страна на който е отпечатано MSD 97. „Декадрон“, четири милиграма. Толкова хубава форма за хапче, не просто още едно скучно дискче или торпедовидна капсулка като толкова много други лекарства. Раждането на такъв модел изисква въображение, своенравна искрица. Представям си отговарящите за маркетинга служители на „Мерк фармасютикълс“, насядали около конферентната маса, да се питат един друг: „Как можем да направим тази таблетка незабавно разпознаваема?“. И резултатът е това петоъгълно хапче в дланта ми, наподобяващо малък скъпоценен камък. Пазя го отдавна, крия го в една малка цепка на матрака, чакайки подходящия момент да се възползвам от магията му.

Чакайки знак.

Седя свит на койката в килията си, поставил книга върху коленете. Наблюдателната камера вижда само един ученолюбив затворник, четящ събраните съчинения на Уилям Шекспир. Тя не може да вижда през кориците на книгите. Не може да види какво държа в ръката си.

Долу, в подобната на кладенец дневна, по телевизията гърми реклама, а топката за пинг-понг почуква ритмично, подскачайки по масата за тенис. Поредната вълнуваща вечер в килии сектор В. След един час интеркомът ще обяви предстоящото изгасване на светлините и мъжете ще заизкачват стълбището, съпроводени от тракането на обувките си по металните стъпала. Всеки от тях ще влезе в килията си, като послушен плъх, бързащ да изпълни заповедта на своя господар. В командното помещение заповедта ще бъде написана на компютъра и всички килии ще се затворят едновременно, заключвайки плъховете за през нощта.