Читать «Чиракът» онлайн - страница 46

Ризоли си сложи престилка, шапка, ръкавици и хартиени терлици върху обувките в стаята за преобличане към комплекса за аутопсии. Не бе имала време да вземе душ след преживяването в резервата „Стоуни брук“ и в това доста хладно помещение потта й замръзна като скреж по кожата. Не беше и вечеряла и леко й се виеше свят от глад. За първи път в кариерата си помисли за момент дали да не си сложи малко ментолов спирт под носа, за да блокира миризмите от аутопсията, но не се поддаде на изкушението. Никога досега не беше прибягвала до подобно нещо, защото го смяташе за знак за слабост. Едно ченге от отдел „Убийства“ би трябвало да бъде в състояние да се справя с всеки аспект от работата си, дори и с най-неприятния, и макар някои от колегите й да се криеха зад подобен ментолов щит, тя упорито се подлагаше на неприкритото въздействие на миризмите в залата за аутопсия.

Пое дълбоко въздух, последната глътка въздух, който не миришеше неприятно, и влезе в съседното помещение.

Беше очаквала да завари очакващите я д-р Айлс и Корсак, но не да види сред тях и Гейбриъл Дийн. Той стоеше на отсрещната страна на масата, хирургическа престилка покриваше костюма и вратовръзката му. Докато изтощението се виждаше ясно по лицето и уморено отпуснатите рамене на Корсак, агент Дийн не изглеждаше нито уморен, нито смазан от събитията на деня. Безупречният му вид се нарушаваше единствено от леката сянка, образувана от наболата му през деня брада. Той я погледна с невъзмутимостта на човек, който знае, че има пълното право да бъде тук.

Под ярката светлина тялото изглеждаше в много по-лоша форма, отколкото й се бе сторило само преди няколко часа. Телесните течности бяха продължили да изтичат от носа и устата, оставяйки кървави следи по лицето. Коремът беше толкова надут, сякаш собственичката му беше в напреднала бременност. Изпълнени с течност мехури издуваха кожата, отделяйки я от дермата на белещи се като хартия слоеве. Тя се бе отделила напълно от цели участъци на торса и се бе набрала като набръчкан пергамент под гърдите.

Ризоли забеляза, че възглавничките на пръстите на ръцете бяха изцапани с мастило.

— Вече сте взели отпечатъци.

— Непосредствено преди да пристигнем тук — отвърна д-р Айлс, съсредоточена върху табличката с инструменти, която Йошима току-що бе докарал до масата.

Айлс се интересуваше повече от мъртвите, отколкото от живите и както обикновено, тя не усещаше вибриращото в стаята емоционално напрежение.

— Как бяха ръцете? Преди да вземете отпечатъците?

— Направихме външния оглед — обади се агент Дийн. — По кожата бе прокарана скоч лента за отделяне на влакна, бяха събрани изрезките от ноктите.

— А вие кога дойдохте тук, агент Дийн?

— Той беше пристигнал и преди мен — отговори Корсак. — Очевидно някои от нас се намират по-високо в хранителната верига.

Ако имаше за цел да подсили раздразнението й, коментарът на Корсак определено го постигна. Под ноктите на жертвата често оставаха парченца от кожата, одраскана от нападателя. В стиснатия юмрук понякога оставаха косми или влакна. Изследването на дланите на жертвата беше изключително важна стъпка в аутопсията, и тя я беше пропуснала.