Читать «Чиракът» онлайн - страница 42

Подаде й мобилния си телефон.

— Имам телефон, благодаря ви.

— В такъв случай настоявам да му се обадите. За да не губим време в безплодни пререкания.

Ризоли остана изумена от лекотата, с която този човек бе стъпил на борда. И колко точно го беше преценила. Той беше от хората, които не биха стояли безмълвно встрани.

Извади мобилния си телефон и започна да набира номера. Но преди Маркет да успее да отговори, чу как Дауд извика името й.

— Детектив Слийпър иска да говори с теб — обяви той и й подаде радиостанцията.

Младата жена натисна бутона за комуникация.

— Ризоли.

През шума на статичното електричество тя чу гласа на Слийпър.

— Добре би било да се върнеш тук.

— Какво намерихте?

— Ъъъ… по-добре да видиш сама. Намираме се на около четирийсет и пет метра северно от мястото, където беше открит другият.

Другият ли?

Джейн пъхна радиостанцията в ръката на Дауд и се спусна към гората. Толкова бързаше, че не забеляза веднага, че Гейбриъл Дийн я последва. Едва когато чу изпукване на клонка, се обърна и го видя току зад себе си, с мрачно, непреклонно лице. Нямаше търпение да спори с него, затова не му обърна повече внимание и продължи нататък.

Забеляза мъжете, застанали мрачно в кръг под дърветата, като безмълвни оплаквачи със сведени глави. Слийпър се обърна и срещна погледа й.

— Току-що приключиха първия обход с детектора за метали — обясни той. — Техникът на местопрестъплението тъкмо се бе запътил обратно към игрището за голф, когато алармата се включи.

Младата жена влезе в човешкия кръг и коленичи, за да огледа онова, което бяха намерили.

Черепът беше отделен от тялото и лежеше изолиран от другите останки, които почти се бяха превърнали в скелет. Една златна коронка проблясваше като пиратски зъб от редицата изцапани с пръст зъби. Не видя дрехи, никакви останки от тъкан, само оголени кости, към които бяха прилепнали парчета разлагаща се плът. Сплъстените кичури дълга кестенява коса навеждаха на мисълта, че останките бяха на жена.

Джейн се изправи, огледа земята. Комарите прелитаха до лицето и се хранеха с кръвта й, но тя не усещаше ухапванията им. Беше се фокусирала единствено върху мъртвите листа и клонки, в гъстия шубрак. Този истински горски рай започваше да я изпълва с ужас.

Колко жени лежат в тази гора?

— Това е неговото бунище.

Обърна се и видя Гейбриъл Дийн, който беше изрекъл тези думи. Той беше коленичил малко по-нататък и ровеше из листата със скритите си в ръкавици ръце. Дори не го беше видяла да си слага ръкавици. В този момент той се изправи, погледите им се срещнаха.

— Вашият извършител е използвал това място и преди — обясни Дийн. — И вероятно ще го използва отново.

— Ако не го уплашим.

— И точно това е предизвикателството. Да не вдигаме шум. Ако не го стреснем, има вероятност да се върне. Не само, за да захвърли поредното тяло, а просто на посещение. За да възстанови трепета в себе си.

— Вие сте от отдела, изследващ маниера на поведение. Нали?

Той не отговори на въпроса й, а се обърна да огледа пръснатите в околността служители на полицията.