Читать «Чиракът» онлайн - страница 43

— Ако успеем да скрием това от пресата, имаме някакъв шанс. Но за тази цел ще трябва незабавно да вземем мерки.

Да вземем. Ние. Само с тези думи бе встъпил в партньорство с нея, което тя никога не беше търсила, с което не се беше съгласявала. Но той беше тук пред нея и издаваше укази. Ситуацията ставаше особено унизителна поради факта, че всички останали чуваха разговора и разбираха, че авторитетът й се оспорва.

Единствено Корсак, с присъщата си прямота, се осмели да се намеси в диалога.

— Извинете, детектив Ризоли — каза той. — Кой е този господин?

— ФБР — отговори тя, все така, без да отделя поглед от Дийн.

— И би ли могъл някой да ми обясни кога това се превърна във федерален случай?

— Не се е превърнал — обяви тя. — И агент Дийн се готви да напусне мястото. Някой би ли могъл да му покаже пътя?

Двамата с Дийн се гледаха известно време. После той наклони леко глава, показвайки безмълвно, че отстъпва за този рунд.

— Сам мога да намеря пътя — заяви той. Обърна се и тръгна обратно към игрището за голф.

— Какво им става на тези хора от Бюрото? — възкликна Корсак. — Вечно се мислят за царе на положението. Какво прави тук ФБР?

Ризоли се взираше към дърветата, където Гейбриъл Дийн току-що бе изчезнал — сива фигура, която се беше смесила с падащия сумрак.

— Ще ми се да знаех.

Лейтенант Маркет пристигна на местопрестъплението половин час по-късно.

Присъствието на началството беше последното, което Джейн си пожелаваше. Не обичаше някой по-висшестоящ полицай да наднича постоянно през рамото й, докато работи. Но Маркет не се месеше и просто стоеше сред дърветата, преценявайки безмълвно ситуацията.

— Лейтенант — каза тя.

В отговор той кимна отривисто.

— Ризоли.

— Какво е това с Бюрото? Бяха изпратили тук агент, който очакваше да бъде приет с отворени обятия.

Лейтенант Маркет кимна.

— Молбата дойде чрез канцеларията на ВПК.

Значи това беше одобрено от върха — канцеларията на Върховния полицейски комисар.

Джейн наблюдаваше как членовете на експертния криминален отдел прибират оборудването си и се насочват обратно към своя ван. Макар да се намираха в границите на град Бостън, това тъмно ъгълче на резервата „Стоуни брук“ изглеждаше така изолирано, сякаш се намираше в дълбок лес. Вятърът въртеше листа във въздуха и носеше миризма на загнило. През дърветата Ризоли виждаше подскачането в мрака на светлината от фенерчето на Бари Фрост, който развързваше лентата, ограничаваща сцената на престъплението, отстранявайки всяка следа от дейността на полицията. От тази нощ започваше постоянното наблюдение на мястото, защото копнежът на извършителя към разложението може би щеше да го привлече отново към този усамотен парк, към тази мълчалива горичка.

— Значи нямам избор? — попита тя. — Трябва да си сътруднича с агент Дийн.

— Уверих ВПК, че ще го направим.

— Какъв е интересът на ФБР към този случай?

— Ти попита ли Дийн?

— Това е все едно да говориш с ей онова дърво. Не получаваш нищо в отговор. Тази работа не ме радва особено. Ние трябва да му даваме всичко, но той не трябва да ни казва каквото и да било.