Читать «Чиракът» онлайн - страница 33

— Липсващата жена. Гейл Йегър…

— Какво?

— Майка й е умряла миналия месец.

Джоуи Валънтайн се грижеше мъртвите да стават като живи.

Ризоли и Корсак стояха в ярко осветената стая за подготвяне на мъртъвците на „Уитни Фюнъръл хоум енд чапъл“ и наблюдаваха как Джоуи бърка в комплекта с гримовете си. Вътре имаше миниатюрни бурканчета с фон дьо тен, руж и червило на прах. Приличаше на комплект с театрални гримове, но тези кремове и ружове бяха предназначени да вдъхват живот на пепелявосивата кожа на трупове. Кадифеният глас на Елвис Пресли пееше „Обичай ме нежно“9, докато Джоуи залепваше моделиращ восък по дланите на трупа, за да запуши дупките и разрезите, оставени от множеството венозни катетри и срязвания на артерии.

— Това беше любимата музика на мисис Обър — обяви той, докато работеше, като от време на време хвърляше поглед към трите снимки, закрепени за статива, които бе поставил край масата за подготовка на трупа.

Джейн предположи, че това са снимки на мисис Обър, макар жената на тях почти да не приличаше на сивия, опустошен труп, върху който се трудеше сега Джоуи.

— Синът казва, че страшно си падала по Елвис — продължи да обяснява той. — Три пъти ходила до Грейсланд. Той донесе тази касета, за да я пусна, докато я гримирам. Винаги се старая да пускам любимата им песен или мелодия, знаете ли. Помага ми да получа усещане за тях. Можеш да научиш много за един човек само от музиката, която е слушал.

— Как би трябвало да изглежда един фен на Елвис? — поинтересува се Корсак.

— Знаете. Ярко червило. По-дълга коса. Нищо общо с онзи, който слуша Шостакович, да речем.

— А каква музика е слушала мисис Халоуел?

— Не си спомням.

— Работили сте с нея само преди месец.

— Да, но невинаги си спомням подробностите. — Джоуи беше приключил работата с восъка по дланите. Сега мина към тази част на масата, където се намираше главата на мъртвата, и застана там, кимайки в такт с „You Ain’t Nothing but a Hound Dog“10. Облечен с черни джинси и обувки „Док Мартинс“, той приличаше на успяващ млад художник, съзерцаващ празно платно. Само дето неговото платно беше студена плът, а работните му инструменти — четката за грим и бурканчето с руж. — Мъничко от бронзово румената светлина, струва ми се — измърмори той и посегна към съответното бурканче с руж. Започна да смесва цветове върху палитрата от неръждаема стомана с предназначената за тази цел шпатула. — Да, изглежда подходящо за едно старо момиче, фенка на Елвис.

Започна да нанася така получения нюанс по бузите на трупа, чак до линията на косата, където сребристите корени надничаха от черната боя.

— Може би си спомняте разговора с дъщерята на мисис Халоуел — обади се Ризоли.

И извади снимка на Гейл Йегър, за да му я покаже.

— Питайте по-скоро мистър Уитни. Той урежда почти всичко. Аз съм само негов помощник…

— Но вие несъмнено сте обсъждали с мисис Йегър грима на майка й за погребението. След като вие сте подготвили останките на покойницата.

Погледът на Джоуи се спря върху снимката на Гейл Йегър.

— Помня, че беше наистина мила дама — промълви той.