Читать «Чиракът» онлайн - страница 32

— Но не са?

— Не, не са. Ако сложиш ролка скоч на една страна, по краищата се залепват частици от това, върху което лежи. Тези влакна са от тази повърхност. Където и да отидем, по нас се залепват частици от средата, в която се намираме. А после ги оставяме по други места. Същото прави и вашият извършител.

Ерин запали осветлението в стаята и Джейн премигна, заслепена от ярката светлина.

— Какви са тези влакна?

— Ще ти покажа. — Ерин извади предметното стъкло, върху което се намираше косъмът, и го замени с друго. — Хвърли един поглед. Ще ти обясня какво гледаме.

Ризоли се взря в лещите и видя тъмно влакно, навито във формата на буквата „С“.

— Това е от края на тиксото — поясни Ерин. — С помощта на насочен горещ въздух отделих отделните слоеве от скоч лентата. Тези тъмносини влакна преминават по цялата дължина. А сега нека ти покажа напречното сечение. — Ерин взе някаква папка, от която извади снимка. — Ето как изглежда под сканиращия електронен микроскоп. Забелязваш ли делтовидната форма на влакното? Като триъгълниче е. Произведена е така, за да се намали улавянето на мръсотии. Тази делтообразна форма е характерна за влакната, от които се правят килими.

— Значи е човешко дело?

— Точно така.

— А бирефрингенцията?

Джейн знаеше, че когато преминава през синтетично влакно, светлината често минава от другата страна, поляризирана в две различни равнини, сякаш блести през кристал. Двойното пречупване се нарича „бирефрингенция“. Всеки тип влакно има характерен индекс, който може да бъде измерен с поляризиращ микроскоп.

— Бирефрингенционният индекс на това синьо влакно е 0,063 — отвърна Ерин.

— Това характерно ли е за нещо конкретно?

— Найлон шест, шест. Използва се обикновено за килими, понеже е устойчив на петна, еластичен е и е здрав, формата на напречното сечение и инфрачервеният спектрограф на това влакно отговарят на един продукт на „Дюпон“, наречен „Антрон“, използван в производството на килими.

— И е тъмносиньо? — попита Ризоли. — Това не е от цветовете, които повечето хора биха използвали в домовете си. Прилича ми по-скоро на килимче за автомобил.

Ерин кимна.

— Точно този цвят, номер 802 син, отдавна се предлага като стандартен вариант в скъпите американски коли. „Кадилак“ и „Линкълн“, например.

Джейн разбра незабавно накъде бие това. И каза:

— От „Кадилак“ правят катафалки.

Ерин се усмихна.

— Както и от „Линкълн“.

И двете си мислеха едно и също: Убиецът работи с трупове.

Ризоли прехвърли през ума си всички професии, които работеха с мъртъвци. Полицаят и съдебният лекар, които се викат на мястото, където е открит самотен мъртвец. Патологът и неговият асистент. Директорът на погребално бюро и човекът, който мие, облича и подготвя мъртъвци за погребалната церемония. Човекът, който мие косата и слага грим, така че мъртвият да има представителен вид за последната си поява сред обичащите го хора. Мъртвият преминава сред процесия от живи пазачи и следи от това преминаване могат да полепнат по всеки, който се е докоснал до него.

Ризоли погледна събеседницата си.