Читать «Чиракът» онлайн - страница 25

Внезапно тя забелязва телевизионната камера и поглежда към нея, поглежда право към мен, очите й като че ли ме виждат, като че ли дори аз я виждам, като че ли стои пред мен в плът и кръв. Двамата имаме обща история, съвместно преживяване, толкова интимно, че ни свързва завинаги като влюбени.

Ставам от дивана и се приближавам до телевизора. Притискам длан в екрана. Не слушам коментара на репортера; фокусирам се единствено в лицето й. Моята малка Джейни. Дланите създават ли ти все още проблем? Все още ли ги разтриваш, както правеше в съдебната зала, все едно те притеснява забита в тях треска? Мислиш ли за белезите така, както мисля аз, като за подарък от любов? Малък спомен за милите ми чувства към теб?

— Разкарай се от телевизора! — изкрещява някой. — Нищо не виждаме!

Не помръдвам. Продължавам да стоя пред екрана, докосвайки лицето й, припомняйки си как тъмните й като въглени очи веднъж ме бяха погледнали покорно. Припомняйки си гладкостта на кожата й. Съвършена кожа, недокосната от четка за грим.

— Мръдни, простако!

Внезапно тя изчезва от екрана. Появява се отново говорителката в нефритенозелено сако. Само преди минута бях готов да се задоволя с тази наконтена манекенка във фантазиите си. Сега тя ми се струва безвкусна, просто поредното красиво лице, поредната тънка шия. Беше достатъчен само един поглед към Джейн Ризоли, за да си припомня коя е истински ценната плячка.

Връщам се на дивана, откъдето гледам рекламата на „Лексус“. Но в действителност вече не следя телевизионните новини, а си припомням какво е да се разхождаш на свобода. Да вървиш из градските улици, да вдъхваш миризмата на жените, с които се разминаваш. Не създадените от химици парфюми в шишенца, а реалния аромат на женската пот или на загрятата от слънцето женска коса. В летни дни имах навика да се присъединявам към тълпата пешеходци, очакващи зелената светлина на светофара. В тъпканицата на многолюдния уличен ъгъл кой би забелязал, че някой се е надвесил, за да помирише косата ти? Коя жена би забелязала, че мъжът зад нея се взира във врата й, концентрирайки се върху пулсиращите местенца, защото знае, че там кожата мирише най-сладко?

Но те не забелязват. Светлината на светофара става зелена. Тълпата тръгва. И заедно с нея тръгва и жената, без да разбере, без да подозира, че ловецът е уловил миризмата й.

— Сгъването на нощницата не означава непременно, че става въпрос за имитатор — каза д-р Лорънс Цукер. — Това е просто демонстрация, че контролира положението. Убиецът парадира с господството си над жертвите. На мястото на престъплението.