Читать «Чиракът» онлайн - страница 2

Върху кръвта му.

Познавам добре кръвта. Познавам я в подробности, до съставните й елементи. През ръцете ми са минали безброй епруветки с кръв, възхищавал съм се на различните нюанси на червения й цвят. Слагал съм я да се върти в центрофуги, където тя се разделяше на две колонки в два цвята — от струпани клетки и от серум с цвят на слама. Познавам външния й блясък, копринената й консистенция. Виждал съм как потича на сатенени струйки от току-що разрязана кожа.

Кръвта блика от гърдите му като светена вода от свещен извор. Притискам длан към раната, къпейки кожата си в тази течна топлина, и кръвта обгръща ръката ми като алена ръкавица. Той мисли, че се опитвам да му помогна и в очите му проблясва искрица на благодарност. Най-вероятно този човек не е виждал много сърдечност в краткия си живот; каква ирония, че е взел точно мен за олицетворение на милосърдието.

Зад мен се чуват тежки стъпки от ботуши и команди, изречени като лай:

— Назад! Всички да отстъпят назад!

Някой ме сграбчва за ризата и ме отмята назад, по-далече от умиращия. Вдига се прах и въздухът натежава от викове и псувни, докато ни натикват като добитък в единия ъгъл на двора. Импровизираният смъртоносен инструмент лежи изоставен на земята. Надзирателите искат отговори, но никой не е видял нищо, никой не знае нищо.

Никой никога не вижда и не знае.

В настъпилия хаос аз стоя малко встрани от другите затворници, които винаги са ме отбягвали. Повдигам длан, от която все още капе кръвта на мъртвия, и вдишвам мекия й метален аромат. Само по миризмата разбирам, че това е млада кръв, изтекла от млада плът.

Другите затворници ме зяпат и отстъпват дори още по-нататък. Знаят, че съм различен; винаги са го чувствали. Колкото и жестоки да са, тези мъже са внимателни с мен, защото разбират кой съм и какво представлявам. Взирам се в лицата им, търсейки кръвния си брат сред тях. Някой от моя вид. Не го виждам, не и тук дори сред това сборище от чудовищни мъже.

Но той съществува. Знам, че не съм единственият от този род, който ходи по тази земя.

Някъде има и друг като мен. И той ме чака.

1

Мухите вече се трупаха. Четирите часа на горещия тротоар в Южен Бостън бяха спекли смляната плът и в резултат се бе образувало химическо вещество, еквивалентно на приканващо за вечеря звънче, затова въздухът гъмжеше от бръмчащи мухи. Макар онова, което беше останало от торса, да беше покрито с чаршаф, все още изпод него се разкриваше достатъчно оголена плът, за да има от какво да пируват хранещите се с мърша създания. Парченца сива материя и други, неподдаващи се на идентифициране частици, бяха пръснати във всички посоки в радиус от девет метра от чаршафа. Парче от черепа се беше приземило върху сандъче с цветя на втория етаж, а парченца от тъкани бяха полепнали по паркираните наоколо коли.