Читать «Чиракът» онлайн - страница 5

Тес Геритсън

— Така изглежда.

— Камионът трябва да е бил бая големичък, за да причини нещо подобно.

— Не е камион — беше загадъчният отговор на Тиърни.

Той тръгна по улицата, вперил поглед в земята.

Джейн го последва, като пъдеше рояците мухи. Лекарят спря десетина метра по-нататък и посочи сивкавата буца на бордюра.

— Още мозъчно вещество — отбеляза той.

— И не го е направил камион? — повтори младата жена.

— Не. Нито пък лек автомобил.

— А какво ще кажеш за следите от гума по ризата на жертвата?

Тиърни изправи гръб, погледът му премина по тротоарите, по сградите.

— Забелязваш ли нещо доста интересно на това място, детектив?

— Освен факта, че на него лежи мъртвец с липсващ мозък ли?

— Виж мястото на удара. — И посочи натам, където бе оглеждал допреди малко. — Виждаш ли начина, по който са пръснати телесните части?

— Да. Във всички посоки. Точката на удара е в центъра.

— Правилно.

— Улицата е оживена — отбеляза Ризоли. — Превозните средства минават прекалено бързо през този завой. Плюс това, по ризата на жертвата има следи от гума.

— Нека ги погледнем отново.

Щом тръгнаха обратно към трупа, към тях се присъедини Бари Фрост, който най-сетне се беше появил от колата, с блед и смутен вид.

— Боже, о, боже! — изпъшка той.

— Добре ли си? — попита Джейн.

— Може би си мислиш, че съм пипнал поразяващ стомаха грип или нещо от този род?

— Или нещо от този род. — Винаги беше харесвала Фрост, винаги й беше допадала слънчевата му, неоплакваща се натура, и й беше неприятно да види гордостта му потъпкана така. Фрост сякаш подканваше към майчинско отношение, дори Ризоли, за която майчинските чувства бяха непознати. — Следващия път просто ще ти взема торбичка за повръщане — предложи тя.

— Знаеш ли — каза той, като продължаваше да се тътри след нея. — Наистина мисля, че става дума за грип…

Стигнаха до торса. Тиърни коленичи с пъшкане, ставите му запротестираха срещу това поредно насилие, и повдигна чаршафа. Фрост пребледня като платно и отстъпи крачка назад. Джейн се бореше с импулса да направи същото.

Торсът се беше разделил на две части на нивото на пъпа. Горната половина, облечена в бежова риза, бе ориентирана в посока изток-запад. Долната половина, със сини джинси, сочеше север-юг. Двете половини бяха свързани само от няколко влакна кожа и мускули. Вътрешните органи се бяха разпилели и лежаха на земята във вид на безформена маса. Долната половина на черепа беше раздробена и главният мозък бе излетял навън.

— Млад мъж, добре хранен, очевидно с южноамерикански или средиземноморски произход, някъде между двайсет и няколко и трийсет и няколко години — каза Тиърни. — Виждам явни фрактури на торакалната част на гръбнака, ребра, ключици и череп.

— Не може ли да го направи камион? — поинтересува се Ризоли.

— Определено е възможно камион да причини подобни масивни травми. — Лекарят я погледна, светлосините му очи я предизвикваха. — Но никой не е чул или видял такова превозно средство. Нали така?

— За жалост — не — потвърди тя.