Читать «Чиракът» онлайн - страница 6

Фрост най-накрая успя да вмъкне някакъв коментар.

— Знаете ли, не мисля, че това по ризата му са следи от гума.

Джейн се фокусира върху черните резки на предницата на ризата. Със скритата си в ръкавицата ръка докосна едно от петната и погледна пръста си. По латексовата ръкавица се беше появило черно петънце. Тя го съзерцава известно време, преработвайки в ума си новата информация.

— Прав си — заяви накрая младата жена. — Не е петно от гума. Грес е.

Изправи се и огледа улицата. Не видя окървавени следи от гума, нито останки от автомобил като парченца стъкло или пластмаса, които неизбежно биха се счупили при удара с човешко тяло.

За момент никой не проговори. Само се гледаха, сякаш единственото възможно обяснение внезапно си бе дошло на мястото. Сякаш в потвърждение на теорията, над главите им забуча самолет. Ризоли се загледа, премигвайки, нагоре, и видя как по небето се плъзга „Боинг“ 747, готов да се приземи на международното летище „Логан“, на пет мили североизточно от тях.

— О, боже! — изпъшка Фрост, като закри очите си от слънцето. — Какъв път е изминал. Кажете ми, че е бил вече мъртъв, когато е паднал.

— Вероятността е голяма — отвърна Тиърни. — Предполагам, че тялото му се е изплъзнало, щом колесниците са излезли навън, когато мястото за приземяване е наближило. При положение, че става въпрос за полет, идващ от чужбина.

— Да-а-а — проточи замислено Джейн. — Колко нередовни пътници опитват да се измъкнат от своята страна? — Погледна маслинения цвят на кожата на мъртвия. — Значи е идвал със самолет, да речем — от Южна Америка…

— Това означава, че е летял на височина поне 9 000 метра — рече Тиърни. — В камерите за прибиране на колесниците не се поддържа нормалното за земната повърхност налягане. Укрилият се там пътник без билет е бил изложен на въздействието на бързо намаляващото налягане. И на студа. Дори в разгара на лятото температурата на тази височина е под нулата. След няколко часа при подобни условия телесната му температура несъмнено е паднала и е изгубил съзнание поради липса на кислород. Или е бил вече смазан при излизането на колесниците, готвещи се за приземяването. Продължителното пътуване в камерата за колесниците вероятно вече е било причинило смъртта му.

Пейджърът на Ризоли прекъсна лекцията. А това със сигурност щеше да се превърне в лекция; д-р Тиърни тъкмо бе заговорил с любимия си професорски тон. Младата жена погледна изписания на пейджъра номер, но не го позна. Кодът показваше, че се обаждат от Нютън. Извади мобилния си телефон и набра номера.

— Детектив Корсак — отговори мъжки глас.

— Обажда се Ризоли. Вие ли позвънихте на пейджъра ми?

— От мобилен телефон ли се обаждате, детектив?

— Да.

— Можете ли да позвъните от стационарен телефон?

— Не, в момента не мога. — Нямаше представа кой е детектив Корсак и й се искаше да приключи колкото може по-скоро този разговор. — Защо не ми кажете за какво става дума?

Последва пауза. Дочуваше далечни гласове и пукане на полицейска радиостанция.

— Намирам се на местопрестъпление тук, в Нютън — поясни той. — Мисля, че би трябвало да дойдете и да видите за какво става дума.