Читать «Чиракът» онлайн - страница 16

— Изгаси тези светлини в стаята — каза Мик. — Да видим колко тъмно може да стане тук.

Детективът натисна ключа и дневната потъна в мрак. Бледата звездна светлина влизаше през прозорците без пердета, но нямаше луна, дебелите дървета в задния двор препречваха светлината от съседните къщи.

— Бива — обяви Мик. — Може да се работи. По-добре е от други престъпления, където се е налагало да пълзя под одеяло. Знаете ли, разработват системи, които могат да действат на дневна светлина. Един ден няма да се налага повече да се препъваме в мрака като слепци.

— Какво ще кажете да прекратим обясненията и да започваме? — сопна се Корсак.

— Просто си помислих, че може да ви бъде интересно да научите нещичко за тази технология.

— Някой друг път, а?

— Както кажеш — отговори Мик, без да загуби самообладание.

Джейн сложи очилата, щом бликна синята светлина на краймскоупа. В тъмната стая се появиха флуоресциращи форми, напомнящи призраци, килимът и диванът връщаха обратно отразената светлина, както беше предсказал Мик. Синята светлина се движеше към отсрещната стена, където бяха намерили трупа на д-р Йегър, и по стената засияха ярки участъци.

— Направо е красиво, нали? — обади се Мик.

— Какво е това? — попита детективът.

— Косми, залепнали за кръвта.

— О, да. Наистина е красиво.

— Насочи го към пода — каза Ризоли. — Трябва да е там.

Мик насочи UV лещите надолу и в краката им заблестя цял нов свят от влакна и косми. Миниатюрен доказателствен материал, убягнал при щателното събиране на всяка дреболия от занимаващия се с това отдел.

— Колкото по-интензивен е източникът на светлина, толкова по-интензивно е флуоресцирането — поясни Мик, докато сканираше пода. — Ето защо е толкова велико това съоръжение. С неговите четиристотин вата то е достатъчно ярко, за да улови всичко. ФБР купи седемдесет и едно от тези сладурчета. Толкова са компактни — можеш да ги пренесеш в самолет като ръчен багаж.

— Абе ти какъв си — техноманиак? — възкликна Корсак.

— Обичам хубавите джунджурии. По професия съм инженер.

— Така ли?

— Защо си толкова изненадан?

— Не мислех, че хора като теб се занимават с такива неща.

— Хора като мен ли?

— Имам предвид обицата и всичко останало. Сещаш се.

Ризоли въздъхна.

— Изненада, а?

— Какво? — попита Корсак. — Не ги омаловажавам или нещо от този род. Просто съм забелязал, че почти никой от тях не става инженер. По-скоро си падат по театъра, изкуството и други от този род. Искам да кажа, това е хубаво. Имаме нужда от хора на изкуството.

— Аз учих в Масачузетския технологичен институт — поясни Мик, който отказваше да се обиди. Междувременно не спираше да сканира пода. — Електроинженерство.

— Хей, електротехниците изкарват добри пари.

— Хм, тази кариера не е съвсем същата.

Движеха се в непрекъснато разширяващ се кръг, UV светлината продължаваше да разграничава ту някой косъм, ту влакно или други неподдаващи се на идентифициране частици. Внезапно се озоваха в изненадващо ярко поле.