Читать «Чиракът» онлайн - страница 15

— Горе има витраж — каза младата жена. — Би трябвало да го видиш с блестящото от другата му страна слънце.

От дневната долетя гласът на раздразнения Корсак.

— По работа ли сме дошли, или за друго?

Погледът, който насочи към нея Мик, говореше „какво говедо“, и тя сви рамене. Тръгнаха нататък по коридора.

— Това е стаята — обяви Корсак. Беше с друга риза, не тази, с която го беше видяла днес следобед, но и по нея вече имаше петна от пот. Стоеше с издадена напред челюст, разкрачен, като ядосан капитан Блай на палубата на кораба си. — Фокусираме се тук, в тази част на пода.

Кръвта не беше загубила нищо от емоционалното си въздействие. Докато Мик разполагаше апаратурата си, включваше я в електрическата мрежа, нагласяше камерата и триножника, Ризоли усети, че стената привлича погледа й като магнит. Никакво изстъргване нямаше да заличи напълно това безмълвно свидетелство за насилие. Биохимичните следи щяха да останат завинаги като призрачен отпечатък.

Но тази вечер нямаше да търсят кръв. Щяха да търсят нещо много по-трудно за виждане, което поради това се нуждаеше от алтернативен източник на светлина, при това — достатъчно интензивен, за да разкрие невидимото за окото.

Ризоли знаеше, че светлината е електромагнитна енергия, която се движи във вид на вълни. Видимата светлина, т.е. тази, която човешкото око може да долови, имаше дължина на вълната между 400 и 700 нанометра. Светлината с по-къса дължина на вълната, в ултравиолетовия спектър, не беше видима. Но когато осветява различни естествени и направени от човека вещества, понякога UV светлината възбужда електрони в тези вещества и те отделят видима светлина при процеса, наречен „флуоресциране“. UV светлината може да разкрие телесни течности, частици от кост, косми и влакна. Затова Джейн беше помолила да направят оглед с мини краймскоупа. Под неговата UV лампа можеха да станат видими много доказателства.

— Почти сме готови — обади се Мик. — Сега трябва да направим помещението колкото може по-тъмно. — Погледна към Корсак. — Може ли да започнем с изключването на тези лампи, детектив Корсак?

— Чакай. Ами очилата? — попита Корсак. — Тази светлина ще ми скапе очите, нали?

— На дължината на вълната, която ще използвам, няма да бъде толкова вредна.

— Въпреки това бих искал чифт очила.

— Ей в онази кутия са. Там има очила за всички.

— Аз се заемам с осветлението в коридора — обяви Джейн.

Излезе от дневната и натисна един подир друг ключовете за осветлението. Когато се върна, двамата мъже все така стояха възможно най-далече един от друг, сякаш се страхуваха да не си предадат някаква заразна болест.

— И така, на кои места се съсредоточаваме? — попита Мик.

— Да започнем от мястото, където беше намерена жертвата — отвърна Ризоли. — Оттам се движи навън. Цялата стая.

Мик се огледа.

— Тук имаме бежов участък — килим. Вероятно ще флуоресцира. И белият диван ще светне под въздействието на UV светлината. Искам само да ви предупредя, че ще бъде трудно да различим нещо при такъв фон. — Погледна към Корсак; той вече си беше сложил очилата и сега приличаше на неудачник на средна възраст, който се опитва да се направи на баровец с тези големи тъмни очила.