Читать «Чиракът» онлайн - страница 14

Моят свят.

Светлините в жилището на семейство Йегър бяха изгасени, когато в девет вечерта Ризоли паркира в алеята, водеща към гаража. Беше първа и тъй като нямаше достъп до къщата, остана да седи в колата си с отворени прозорци, за да влиза свеж въздух, докато очаква пристигането на другите. Сградата се намираше в тиха сляпа улица и двете съседни къщи бяха тъмни. Тази вечер това щеше да работи в тяхна полза, тъй като колкото по-малко светлина имаше наоколо, толкова по-добре беше за разследването, за което бяха дошли. Но в този момент, докато седеше сама и наблюдаваше тази къща на ужаса, копнееше за ярки светлини и човешка компания. Прозорците на дома на семейство Йегър зееха насреща й като стъклените очи на труп. Сенките наоколо приемаха хиляди форми, но нито една от тях — доброжелателна. Джейн извади оръжието си, свали предпазителя и го остави в скута си. Едва тогава се почувства по-спокойна.

В ретровизьора й се отразиха светлини от фарове. Обърна се и изпита огромно облекчение, като видя спиращия зад колата й полицейски ван. Пъхна оръжието обратно в дамската си чанта.

Млад мъж с широки рамене излезе от вана и тръгна към автомобила й. Щом се наведе, за да надникне през прозореца, младата жена видя отблясъка на златната му обица.

— Здравей, Ризоли — приветства я той.

— Здравей, Мик. Благодаря, че дойде.

— Приятен квартал.

— Чакай да видиш къщата.

Нови фарове премигнаха в сляпата улица. Беше Корсак.

— Цялата банда е тук — рече тя. — Да се залавяме за работа.

Корсак и Мик не се познаваха. Докато ги представяше на светлината от лампата върху вана, Джейн забеляза вперения в обицата на техника поглед на Корсак и колебанието му дали да поеме протегнатата му ръка. Почти виждаше въртящите се в главата на Корсак колелца. Обица. Културист. Трябва да е гей.

Мик започна да разтоварва оборудването си.

— Донесох новия „Мини краймскоуп 400“ — обяви той. — Четиристотинватова дъгова лампа. Триста пъти по-силна от старата триста и петдесет ватова „Дженеръл електрик“. Най-силният източник на светлина, с който някога сме работили. Това нещо е по-ярко дори от петстотинватовия „Ксенон“. — Погледна към Корсак. — Имаш ли нещо против да вкараш апаратурата?

Преди детективът да успее да отговори, Мик пъхна някаква алуминиева кутия в ръцете му, после се обърна отново към вана, за да продължи с ваденето на оборудването. Корсак постоя две-три секунди така, с кутията с камерата в ръце, с изписано на лицето недоверие. После тръгна към къщата.

Когато Ризоли и Мик стигнаха до главния вход, натоварени с различни кутии, в които се намираха краймскоупът, захранващите кабели и предпазните очила, Корсак бе включил осветлението в къщата и вратата беше широко отворена. Сложиха си хартиените терлички и влязоха вътре.

Както бе направила Джейн същия ден, Мик спря в антрето и впери изпълнения си със страхопочитание поглед в извисилото се пред него стълбище.