Читать «Лице в мрака» онлайн - страница 23
Едгар Уолъс
„Многоуважавана госпожице Бедфорд! Много бих се радвал, ако ме посетите утре вечер в 7:30 часа на горния адрес. Вярвам, че бих могъл да ви осигуря работа, която би ви харесала.
П. П. Приятелски ви моля да ми отговорите.“
Цяла сутрин размишляваше върху писмото. Името на Маршълт й бе познато. Принадлежеше към кръговете, за които често се споменаваше във вестниците. След като с помощта на адресния регистър установи, че имаше госпожа Маршълт, изпрати следобед потвърждението си с телеграма. Нямаше как да знае, че споменатата във всички регистри госпожа Маршълт бе една уловка, която от двадесет и пет години вършеше добра работа на жизнерадостния господин Маршълт. Тъй като той самият никога не говореше за жена си, хората приемаха, че са скарани и съжаляваха съпруга.
При пристигането си в къщата на Портмън Скуеър Одри бе посрещната от прилично облечена домашна прислужница. В простата си черна официална рокля изглеждаше толкова очарователна, че Маршълт бе вперил изненадан и удивен поглед в нея, докато тя напразно се оглеждаше за „госпожа Маршълт“.
— Надявам се, че вечерята за двама няма да ви е неприятна — каза той, като задържа малката й ръка не повече от нормалното. — Преди двадесет години обичах големите компании точно толкова, колкото сега ги мразя.
Това нежно подчертаване на възрастта му подейства успокояващо на младото момиче.
— Много мило от ваша страна, че ме поканихте, господин Маршълт — отвърна тя с усмивка.
— Бих желал да говорим по работа… — обясни той.
— Вече имам работа, макар и тя да не ми харесва много — прекъсна го Одри. — Съседът ви, господин Малпас, ми повери преписването на материали.
Прислужницата съобщи, че вечерята е сервирана, и те минаха по един коридор и през втора врата, която отделяше част от къщата, в красиво обзаведена столова. Когато влязоха, Лейси се задържа и тихо каза нещо на момичето, с което учуди Одри.
Изведнъж осъзна, че само стената я отделяше от дома на тайнствения й работодател и…
Чук, чук, чук!
Някой в къщата на Малпас чукаше на стената.
Чук, чук, чук!
Звучеше като предупреждение. Но как би могъл старецът да знае…?
След кафето Одри учтиво отказа предложената й цигара, хвърли поглед към часовника на камината и рече:
— Ще ме извините, че си тръгвам толкова рано, господин Маршълт, но има още работа.
— О, тя може да почака — отвърна той, като нетърпеливо махна с голямата си пура. — Госпожице Бедфорд, искам да ви предупредя да се пазите от господин Малпас. Мисля, че зад неговата любезност се крият ужасни намерения.
— Господин Маршълт! — възмути се тя и се надигна от стола си. — как можете да говорите така! Нали сам ми казахте, че не познавате господин Малпас.
— Има си източници, госпожице Бедфорд. Моля, седнете отново. Няма още девет часът.
С вътрешно усилие Одри се подчини на искането му и той продължи:
— Познавам ви от по-отдавна, отколкото предполагате, надали си спомняте, че сте ме виждали във Фонтуел. Но ви уверявам, че оттогава никога не сте напускали мислите ми. Одри, аз много ви харесвам.
