Читать «Лице в мрака» онлайн - страница 24

Тя стана пак и Лейси последва примера й.

— Мога да направя живота ви много приятен, мило дете — каза той.

— Предпочитам малко по-тежкия — отговори тя невъзмутимо и тръгна към вратата.

— Един момент! — помоли той.

— Губите си времето, господин Маршълт — рече Одри. — Разбирам какво ми предлагате и се надявам, че греша. Наивно дойдох тук, защото ви смятах за джентълмен.

Тогава тонът му се промени.

— Като че ли някой би ви повярвал! — изсмя се той грубо. — Хайде, бъдете разумна и не се опитвайте напразно да ми избягате. Тази част от къщата е напълно изолирана от останалата сграда и вратата е заключена.

Одри се спусна към вратата и я заблъска, но тя не се отвори. Лейси я стигна за секунда, вдигна я и я върна обратно по средата на стаята. С почти нечовешко усилие тя се освободи, хвана един остър нож, който лежеше на масата, и извика:

— Ако ме докоснете, ще ви убия! Отворете веднага вратата!

Той извади връзка с ключове и отключи.

— Няма ли да ми простите? — промълви Маршълт.

Без да му отговори, тя профуча край него и пусна ножа на пода.

— Надясно — подвикна той и тя наистина сви в тесния коридор, макар инстинктът да й подсказваше, че трябваше да върви направо. Преди да осъзнае опасността, Лейси се появи зад нея. Одри се затича по коридора и се изкачи по стълбите догоре, докато зад гърба й всичко стихна. Тогава видя, че нямаше накъде да бяга повече. Над нея се намираше само един недостижим прозорец на тавана. Тихо и внимателно започна да слиза по стълбите и внезапно дочу хълцащ женски глас, но не можеше да разбере отгоре ли, отдолу ли или отстрани, сякаш направо от къщата на господин Малпас. Напрегна се да го чуе по-добре, но хълцането затихна и изчезна. Маршълт не се забелязваше никакъв и тя достигна малкото преддверие, зад което се намираше свободата.

И тогава, когато предпазливо продължи нататък, две ръце я хванаха и я тикнаха обратно в столовата.

— Така, съкровище мое! — рече Маршълт, като я пусна в едно дълбоко кресло. — Сега ще се вразумиш най-накрая. Мога да ти дам каквото пожелаеш. За мен ти си единствената жена, която заслужава любовта ми…

— Не си хабете напразно думите, господин Маршълт — отвърна тя, без да откъсва поглед от него. — Ще се върна в хотела, ще извикам капитан Шенън и ще му кажа какво се случи тук.

Той се разсмя силно.

— Заплашваш ме с полиция? Колко старомодно! Освен това Шенън е светски човек и знае, че няма да поканя дама, освен ако… Е, напрегни мозъка си, детето ми! Той знае, че не би приела поканата ми, ако не очакваше обяснението ми в любов.

— Вашият тип момичета могат да са такива, но аз съм малко по-различна — каза Одри.

— За Бога, да, наистина си различна и именно затова те обичам! — извика той, като я сграбчи.

Беше безпомощна, чувстваше, че силите й я напускат, когато долови лек шум край вратата. Лейси също го бе чул и я пусна така внезапно, че тя падна на колене. Той се обърна тъкмо в мига, в който вратата бавно се отвори. На прага стоеше облечена в черно жена, която изгледа мрачно коленичилото на пода момиче.

Беше Дора Елтън. Одри видя омразата в очите на сестра си и потръпна.