Читать «Лице в мрака» онлайн - страница 22

— Видяхте ли някого? — запита тя тихо.

Тонгър се замисли за момент за мъжа, който стоеше на ъгъла на Портмън Скуеър и чакаше толкова търпеливо, но все пак отговори:

— Не, но на ваше място не бих рискувал още веднъж. Има неща, които не си заслужават, и това е едно от тях.

— Затворете вратата — рече тя остро и подкара колата.

Като се върна у дома, намери мъжа си във всекидневната.

— Е, задоволително ли минаха преговорите? — попита тя.

Мартин, който се бе обтегнал на дивана, поклати тъжно глава.

— Не, явно ще трябва да закрием заведението. Клайн иска прекалено висок процент и ме заплашва с полицията, за да го прокара. Това ме притеснява, защото салоните на Понт Стрийт редовно носят добри пари, така че бих ги затворил с голямо неудоволствие. Сега чакам Станфорд. Между другото, видях Одри тази вечер.

— Къде?

— В Карлтън Грил, където вечеряше заедно с Шенън.

За момент Дора забрави, че искаше да запали цигарата си.

— С Шенън. Изглежда, добре се разбираха. Но не трябва да се страхуваш — Одри не става за предателка. Освен това за пръв път си дадох сметка колко е хубава. Облечена бе безупречно. Шенън не откъсваше очи от нея.

— Струва ми се, че и ти си хлътнал здравата по нея — отвърна Дора. — Толкова ми хареса концерта, Бъни! Кеслер бе великолепен. Макар и да не разбирам много от свирене на цигулка…

— Не беше Кеслер — прекъсна я той и пусна във въздуха облак дим. — Бил настинал и отказал. Не го ли прочете във вестниците?

— Тези цигулари не ги различавам един от друг — заяви тя след почти незабележима пауза. — Във всеки случай мъжът, който го заместваше, свиреше чудесно.

— Вероятно Манц — кимна Елтън.

За нейно успокоение се чу звънецът на вратата. Малко след това се появи Големия Бил Станфорд, смъртно уморен от пътуването си до Рим, и започна да разказва.

— Графинята ще дойде във вторник вечерта. Имам снимки на диадемата и перлената огърлица. Дубликатът ще е готов за пет или шест дни, а останалото е детска игра. Стигман се е сприятелил с камериерката…

— Мислех, че повече нямаше да се занимаваме с такива неща? — сряза го Дора, изпълнена с негодувание.

— Не се и занимавам — измърмори съпругът й. — Да не си донесъл нищо подобно тук, Бил!

— Да не ме смяташ за луд? Нима последният случай не ни бе за урок. Не, благодаря! В тази къща няма да видите никаква перлена огърлица…

— Не искам да имам нищо общо с това! — каза остро Дора. — Бъни, защо не се откажем напълно от всички тези кражби?

Той я изгледа.

— Да, защо не? Какво са за нас десет хиляди лири? Можем да живеем и без тях!

— Във всеки случай на мен не ми трябват — промълви тя.

— Така ли? Искаш да ни изхранваш с шиене или с уроци по пиано? Или искаш отново да се качиш на сцената? Когато се запознахме, изкарваше по три-четири лири седмично. Не говори глупости, Дора! Аз ти осигурях цяло състояние. Дори венчалният ти пръстен е от кражба. Размисли върху това!

Тя стана и безмълвно напусна стаята.

13

Одри Бедфорд бе получила писмо, което гласеше следното: